Предоговарянето на ПВУ е немислимо без стратегическа визия за развитието на електроенергийния сектор за следващите поне 30 години
“Каква стратегия разработва едно служебно правителство, та то трябва да прави само избори?” започна с въпрос президентът Румен Радев встъпителните си думи при откриването на конференцията, на която бе представен проектът “Стратегическа визия за развитие на електроенергийния сектор на България за периода 2023-2053 година”.
След което сам отговори на въпроса си, като подчерта, че България не може да си позволи безвремие – независимо дали е със служебно или редовно правителство, всеки от управляващите носи отговорност да мисли за бъдещото на България, тъй като развихрилата се енергийна криза в световен мащаб е показала, че тя не е само важна част от националната сигурност, но и основен фактор за развитието на устойчива и просперираща икономика.
“Видяхте какво се случи със страните, които зависеха от външни източници за производство на електрическа енергия”, посочи Радев и уточни, че поради тази причина възложил на служебното правителство, наред с неотложните задачи, да се започне работа по една стратегия за развитие на българската енергетика.
“Зададох някои свои виждания – да се запази в максимална степен независимостта и автономността на нашата енергетика, като в максимална степен се използва постигнатото до момента – като технологии, мощност и като капацитет на хората, за да може в максимална степен да запазим нашите природни ресурси и дадености и вървим към диверсификация, привличайки световни и утвърдени технологични решения и вървим към балансиран преход към дигитална и зелена енергетика. Но всичко това трябва да го правим, като използваме ефективно всички европейски инструменти с грижа за хората в енергетиката”, подчерта Радев. Той посочи, че е ясно, че ще има преход, но че той не трябва да се отразява на благосъстоянието на хората в онези региони, където въгледобивът е основен поминък.
След това той отчете постигнатото до момента: пускането в експлоатация на дълоочаквания интерконектор с Гърция, който стъпил върху усилията на няколко предишни правителства; провеждането на открити и прозрачни процедури за търгове за природен газ, за втечнен газ – нещо, което, по думите на Радев, се отразило върху цените; удвояване на капацитета на терминала за втечнен газ от Александруполис, за което президентът изрази надежда да се случи от началото на следващата година; подписан договор за диверсификация на ядреното гориво, като Радев уточни, че вече имаме два договора – с “Уестингхаус” и с “Фраматом”, като обърна внимание, че в тях изрично е записано, че ще влязат в сила, когато се изпълнят изискванията на Агенцията за ядрено регулиране за безопасност.
Радев отбеляза като постигната важна цел и споразумението с турската BOTAŞ, като подчерта, че то не е за покупка за газ, а за резервиран капацитет и предоставя свободен достъп до газопреносната мрежа на съседната ни държава с цел ние да се възползваме от терминалите на втечнен газ.
Но колкото и да го обясняваме, върви мълвата, че България се обвързва с някакъв ужасен договор, с който ще потече руска газ.
“Искам да успокоя тези хора, които от мисълта за Путин не могат да видят България, че тази обсесия заема изродени размери и става въпрос за договор за капацитет”, подчерта държавният глава. Той обяви и че вече към България са отправяни множество запитвания от Румъния, Унгария, Австрия дали и те могат да се включат, като ползват достъпа до терминалите, защото до момента нито една държава в Европа, дори Европейската комисия не е успяла да сключи подобно споразумение.
На следващо място Радев отбеляза, че България се превръща във все по-голям енергиен фактор на Балканите с инициативите и разработките на идеите си като проекта Eastring, който е по идея на „Булгартрансгаз” ЕАД и е изграждане на транспортен коридор през териториите на Австрия, Словакия, Унгария, Румъния, България. С него много по-скоро ще бъдат реализирани идеите на ЕК за пренос на допълнителните количества от Азербайджан, а не след 7-8 години, когато стане новата тръба на ТАНАП.
Президентът отчете и като успех договореното с Гърция възобновяване на проекта Бургас – Александруполис, но този път в обърната посока – от Александруполис към Бургас. Така се предвижда българската рафинерия, както и тези на други държави по Черноморския басейн да получават петрол от цял свят.
Румен Радев обърна внимание, че служебното правителство, независимо че има ангажимента само да организира избори, то заради кризата е било поставено в ситуация да взима решения, които имат ефект с дългосрочен хоризонт и тъкмо заради това е нужно да има стратегия, а не в рамките на няколко дни министрите да се чудят с колко процента да намаляват емисиите и всеки да има различно тълкуване.
“И не да се чудим какви, кога и колко батерии и къде кога и колко – зелен водород, и не по сто пъти да пускаме и спираме проекта за ядрените мощности, а веднъж завинаги да вземем решение, като в изработването на стратегията се включи и бизнесът, и браншовите организации, и научният и образователният потенциал, и синдикатите”, подчерта Радев.
Той посочи, че България има уникални шансове да участва в най-важното – съхраняването на енергия, като подчерта, че онзи, който успее да разработи и внедри достъпни и ефективни технологии за съхраняване на енергия от ВЕИ, той държи ключа към бъдещето.
“Ние сме богати на високопланински води, но дали достатъчно добре ги използваме като ПАВЕЦ?”, попита Радев и отчете проектите за съхраняване на енергия, по които работят от Минно-геоложкия университет и Техническия университет.
Като предстоящо важно решение той набеляза идеите за съхраняване на енергията от соларните мощности около Маришкия басейн в кухини под него – под формата на нагнетен въздух или вода. По този повод Радев поясни, че се водят разговори с президента на Израел, тъй като интересът е голям.
“Перспективите, както и пътищата, по които може да се тръгне, са много, но финансите са ограничени. Тази стратегия не е идеална и имам препоръки към нея. Тя има силна аналитична част, но бих желал да видя повече практически насоки за това какво да се прави оттук нататък”, подчерта Радев. Той изрази надежда дебатът, на който се поставя начало с днешното представяне, да не се проточи безкрайно, а да намери ясно изражение във финален документ, който накрая да бъде приет от българския парламент.
- създаването на предпоставки за: качествено и сигурно задоволяване на потребностите на обществото от електрическа и топлинна енергия и природен газ;
- енергийно развитие и енергийна сигурност на страната при ефективно използване на енергията и енергийните ресурси;
- създаване и развитие на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар;
- енергийни доставки при минимални разходи.
Същинският въпрос според Гълъб Донев обаче е как тези цели да бъдат постигнати в условията на глобална енергийна криза, усложнена геополитическа обстановка и стремеж на ЕС към декарбонизация на икономиката. Затова именно Стратегията е не просто необходима, тя е абсолютно задължителна.
Премиерът Гълъб Донев напомни и че със свое решение Народното събрание е задължило служебното правителство в срок до 31 март 2023 г. да предоговори Националния план за възстановяване и устойчивост в сектор “Енергетика”. Според него предоговарянето на Плана е немислимо без стратегическа визия за развитието на електроенергийния сектор за следващите поне 30 години.
Накрая Гълъб Донев коментира накратко и предложения за обсъждане документ: по думите му Стратегията отразява националните специфики в областта на енергийните ресурси и общите европейски политики и цели за развитие на енергетиката в светлината на Европейския зелен пакт.
Нейният водещ приоритет за следващите 30 години е гарантирането на енергийната и националната сигурност и запазването на водещата роля на България като нетен износител на електроенергия и балансьор за региона.
Повече за стратегията и за дискусията около нея очаквайте в следващи публикации
