При представянето на Енергийната стратегия за 2022 – 2053 г. ресорният министър Росен Христов посочи и нужните инвестиции за реализирането на основните й приоритетни направления. Става дума за сумата от 46.3 млрд. лева.
В сферата на ядрената енергетика, където екипът на Росен Христов предвижда нови 2000 MW мощности на площадката в Белене, той очаква, че ще получи финансиране в размер на 10 млрд. евро от международни финансови и стратегически инвеститори. За други 2000 MW заместващи мощности, които ще заработят до 2045 г. на площадката „Козлодуй“ се очакват 12 млрд. евро- отново от международни финансови и стратегически инвеститори.
По отношение на ВЕИ, за които се предвижда изграждането на нови слънчеви мощности – 7 GW до 2030 г. и още 5 GW до 2053 г. ще се търсят частни инвестиции в размер на 12 млрд. евро. За изграждането на нови вятърни мощности – 2 GW до 2030 г. и още 2 GW до 2053 г. – отново ще се търсят частни инвестиции в размер на 6.4 млрд. евро.
В сферата на ВЕЦ-овете за разширението на долния изравнител (Яденица) на ПАВЕЦ „Чаира“ ще са необходими само 200 млн. евро, които се очаква да бъдат получени по Националния план за възстановяване и устойчивост и от Националната електрическа компания (НЕК).
За нов ВЕЦ Горда Арда, където са заложени 170 MW, ще са необходими 255 млн. евро, които ще се търсят от международни финансови инвеститори и отново от НЕК.
За нов ВЕЦ на Места с мощност от 300 MW ще са необходими 450 млн. евро, които пак ще се търсят от международни финансови инвеститори и от НЕК.
За нов ВЕЦ на Дунав с мощност от 800 MW ще са необходими 5 млрд. евро, които екипът на министъра на енергетиката очаква да се влеят от международни финансови и стратегически инвеститори.
По отношение на нисковъглеродните технологии, които не са основни, всичките средства ще се търсят от международни финансови и стратегически инвеститори. Общата необходима сума е в размер на 19.2 млрд. евро, които ще са разпределени по следния начин: 9.6 млрд. евро за електролизьори, 9 млрд. евро – за системи за съхранение на енергия, 400 млн. евро – за дигитализация и развитие на мрежата, 150 млн. евро – за използване на алтернативни горива, като от Министерството на енергетиката уточняват, че това всъщност ще е модификация на съществуващите въглищни централи за използване на модифицирани горива, получени от отпадъци и отпадна биомаса.
И накрая, като се съберат необходимите инвестиции както за основните нови нисковъглеродни мощности, така и за така наречените други нисковъглеродни технологии, ще се окаже, че за да изпълним амбициозните цели, заложени в енергийната стратегия до 2053 г., ще трябва да намерим и 65.5 млрд. евро.
