Църквите и манастирите винаги са били живите огнища за духовна подкрепа на българите. България е покрита с хиляди такива свети места на своята теритария – някои запазени, други разрушени. Всяко едно от тях е свързано с различни исторически събития или други митове и легенди.
Едно такова място е и църквата “Свети Георги Победоносец” в Кюстендил, която не е действащ храм. Тя се намира в квартал Колуша в подножието на планината Осогово. Колуша е седалище на кюстендилския митрополит по времето на Османската империя. Това е най-старата запазена средновековна църква в Кюстендил. Според архитектурните ѝ особености и неотдавна разкритите средновековни стенописи, датирането ѝ може да се отнесе към края на Х – началото на XI век.
Съществува предположение, че в тази църква се намира гробът на българския цар Михаил III Шишман, убит в битката при Велбъжд срещу Сърбия през 1330 година.
Михаил III Шишман Асен (по-правилно: Михаил-Асен III Шишман) е български цар от 1323 до 1330 г., като той е основател на царската династия Шишмановци – последна за Втората българска държава. Той е последният български владетел, който се стреми към установяване на Търновска военна и политическа хегемония на Балканския полуостров. Води агресивна и амбициозна, но опортюнистична и непостоянна политика, която свършва с катастрофалното поражение в битката при Велбъжд, в която царят е ранен и скоро умира.
Михаил III Шишман е син е на видинския деспот и цар Шишман от първия му брак с неизвестна по име внучка на Иван Асен II. Брат е на Белаур и Кераца Петрица (майка на цар Иван Александър).
Църквата “Свети Георги Победоносец” е национален паметник на културата с голяма архитектурна, художествена и историческа стойност. Във вътрешността ѝ са разкрити стенописи от XII, XV, XVI и XIX век, представляващи редки паметници на църковната живопис. Средновековната иконография, дело на майстори зографи от Солунската школа, е представена от християнските светци – Панталеймон и Ермолай, Козма и Дамян, Мина, както и от светиците Варвара, Неделя, Петка и Екатерина. Най-добре запазеният образ е на Свети Никола. От XV-XVI век са стенописите на Сава Сръбски и Йоан Кръстител.
През XIX век църквата е разрушена от турците до основи, но след Освобождението – между 1878-1882 г., църквата е обновена. Към нея е построена допълнителна част – преддверие и камбанария. Стените отвън и отвътре са покрити с нова мазилка и изписани от местни и самоковски майстори.
В непосредствена близост до църквата е възрожденската сграда, където са експонирани част от запазените възрожденски икони и други паметници на църковната живопис.
Средновековните стенописи са редки паметници, носещи характерните черти на монументалната византийска живопис в България, а възрожденските – разширяват и обогатяват представите за българската църковна живопис от този период. Църквата притежава голяма историческа, художествена и архитектурна стойност.
Църквата е архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение от 1968 г. и художествен паметник на културата с национално значение от 1969 година.
Църквата чества деня на светеца на 6 май.
Първите проучвания на църквата са извършени през 1906 г. от акад. Йордан Иванов, като те продължават и в следващите години. Окончателната реставрация на храма е завършена едва през 2004 година.
