Очакваният при българите негативизъм личи в нагласите към живота днес в сравнение с този в миналото, показва изследване на „Галъп интернешънъл“
Българите гледат с носталгия към миналото, но и с надежда, макар и плаха, към бъдещето. Лошата оценка на настоящето явно е тази, която определя и двете. Това са изводите за страната ни от специално изследване, проведено от световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ в 64 държави по света. Проучването покрива над две трети от глобалното население (и над 90% държавите, където може да се проведе и публикува изследване на общественото мнение).
Очакваният при българите негативизъм личи в нагласите към живота днес в сравнение с този в миналото. Разликата между тези, които смятат, че водят по-добър живот от поколението на своите родители (35%) и тези, които усещат живота си като по-лош в сравнение с този на родителите си (31%), е положителна: 4 пункта. Но на фона на света и дори на не особено ентусиазираната ни Европа тези 4 пункта са малко. Близки до нашата страна са оценките за живота днес в Молдова, Франция и Италия, които също не показват завидна картина. Нашите съседи от Северна Македония, Румъния, Гърция, Сърбия изглеждат по положително настроени към живота днес.
За 27% от запитаните българи пък няма разлика между живота им и този на предходното поколение. 7% у нас не могат да преценят дали животът ни сега е по-добър от този на родителите ни.
Нагласите за живота на новите поколения в страната ни обаче са по-позитивни – както и в повечето страни по света, които оценяват настоящето или миналото си зле. Особеност у нас е, че нагласите за бъдещето на децата изглеждат (макар и минимално) по-позитивни, отколкото нагласите за качеството на нашия живот сега, сравнен с този на предишните поколения. У нас 37% очакват животът на децата днес да е по-добър от техния, 29% виждат в живота на днешните деца повече трудности, а 20% смятат, че поколението след нас ще има същия живот като нашия. 14% не могат да преценят. Така разликата между положително и отрицателно настроените за бъдещето на децата днес е 8 пункта в полза на тези, които очакват по-добър живот за поколението след нас. По този показател страната ни се доближава до средните позиции в своеобразната класация на положителни и отрицателни нагласи за живота утре, макар че все пак си остава в долната част.
Очаквано близки до нагласите в България са тези в Северна Македония, а и други държави от Източна и Централна Европа. Доста по-песимистични за бъдещето на децата днес пък са държави от Западна Европа като Франция, Германия, Италия.

Всеки втори (51%) гражданин на света вярва, че животът му е по-добър от този на родителите му. Другата половина от запитаните е поравно разделена между тези, които оценяват живота си като по-лош (23%), и тези, според които той е същият (23%). 3% не могат да отговорят. Удовлетворението от стандарта на живот е ключов фактор за вярата на хората в това, че имат по-добър живот от родителите си. Но в някои богати региони като Европа това не е валидно в такава степен.
Очакванията за живота на днешните деца са предимно добри, но все пак по-неблагоприятни, ако ги сравним с нагласите спрямо живота на предишните поколения – 44% очакват по-добър живот за децата днес в сравнение с нашия живот, 28% очакват по-лош живот, 20% очакват същото качество на живот, а 8% не могат да отговорят. По-възрастните хора са по-малко уверени в по-доброто бъдеще на следващото поколение. Да имаш повече пари без изненада дава и повече увереност в бъдещето – на индивидуално ниво. Но на национално равнище е по-различно – страните, които изпитват или са изпитвали трудности, са всъщност тези, които вярват по-силно в по-доброто бъдеще на следващото поколение. Отново без изненада.

На въпрос дали като цяло имат по-добър, по-лош, или по-скоро сходен живот в сравнение с този на родителите си, на глобално ниво 51% отговарят, че животът им е по-добър, 23% – по-лош, 23% казват, че животът им е най-общо същият като на родителите, а 3% не могат да дадат отговор. Това са близо 30 процентни пункта разлика между позитивни и негативни възгледи за бъдещето.
Най-позитивна страна сред изследваните 64 държави е Виетнам – 83% избират отговор „по-добър живот“, а 4% посочват, че животът им е по-лош от този на родителите, което прави разлика от 79 пункта. Най-негативни са нагласите в Молдова (32% „по-добър“ живот, но и 45% – „по-лош“, които формират негативна разлика от -13).

Не ниво региони, при разликите между позитивни и негативни нагласи към живота в сравнение с миналото, най-позитивни са тенденциите в източна Азия/Океания (58% „по-добър“, 13% „по-лош“ или 45 пункта разлика), последвани от Северна Америка (58% „по-добър“, 17% „по-лош“), Субсахарска Африка и Южна Азия (56% „по-добър“, 24% „по-лош“ и 60% „по-добър“, 28% „по-лош“ – еднакви разлики, въпреки разликата в дяловете). След това са Латинска Америка (47% „по-добър“, 19% „по-лош“), Европа (49% „по-добър“, 22% „по-лош“ с почти еднакви разлики от 27 и 26 пункта за страните от ЕС и европейските страни извън Съюза) и Близкия Изток-Северна Африка (47% „по-добър“, 25% „по-лош“). Западна Азия, представена тук от Афганистан, се отличава само с 1 пункт разлика (40% „по-добър“, 39% „по-лош“).

Сред страните, където Световната асоциация е имала възможност да проведе проучване, в подредба според разликата между отговори „по-добър“ и „по-лош“ живот, най-изявени положителни резултати бяха отчетени в Нигерия (81% „по-добър“ срещу 9% „по-лош“), в САЩ (60% „по-добър“, 15% „по-лош“), Мексико (57% „по-добър“, 16% „по-лош“), Русия (48%„по-добър“, 12% „по-лош“) и Индия (54% „по-добър“, 30% „по-лош“).
Очаквано резултатите варират сред различните обществени групи според индикатори като доход на домакинството, образование и т.н. Например, групите с най-ниски домакински доходи показват по-скоро позитивни нагласи, които обаче не се отличават с особена величина на дяловете позитивизъм (42% „по-добър“, 29% „по-лош“ или разлика от 13 пункта), в сравнение с групите с най-висок стандарт на живот (62% „по-добър“, 16% „по-лош“). Най-образованите респонденти също са по-позитивни (33 пункта разлика) от тези с по-ниско образование (16 пункта разлика). Въпреки този най-общ модел, резултатите са и специфични за всяка нация, зависещи и от разнообразни исторически контексти.

На въпрос за живота на днешните деца, сравнен с нашия живот, мненията по света са като цяло по-сдържани в позитивизма – 44%, които очакват по-добър живот за децата днес. 28% са тези, които очакват по-лош живот за идващото поколение, 20% смятат, че животът на децата днес ще е същият като нашия и 8% не могат да преценят. Така по света разликата между позитивните и негативните очаквания за живота на децата днес е 16 пункта. Въпреки това и с оглед на всички предизвикателства, пред които сме изправени (война, инфлация, пандемии, климатични промени), това ниво на положителни очаквания е по-скоро добра изненада.

Колкото по-възрастни са респондентите, толкова по-малко уверени са те в благоприятните перспективи на децата днес. Например, във възрастовата група 55+ структурата на отговорите е следната: 39% „по-добър живот“ минус 31% отговори „по-лош живот“ и относително малка положителна разлика – в сравнение със значителната положителна разлика от 22 пункта (48% срещу 26%) при групата под 35 г. Заради различия и проблеми в междугенерационния диалог, притеснения за света утре или каквото и да е, изглежда, че има пропаст между минало и бъдеще в нагласите на по-възрастните поколения.
По-богатите хора изглеждат и по-уверени в бъдещето, което могат да осигурят на децата си (24 пункта разлика сред демографските групи с най-високи доходи), отколкото по-бедните (11 пункта в обществените слоеве с най-ниски доходи). Но от друга страна, развиващите се страни са тези с по-голяма надежда – а не най-богатите страни (макар и това да не е и без изключения, разбира се). Явно, положителната тенденция на развитие е по-важна от наличието на определен стандарт. Вероятно затова очакванията за бъдещето са най-високи (измерени чрез разликата между положителните и отрицателните очаквания) в европейските държави извън ЕС и Субсахарска Африка (и двете с разлики от 32 пункта: 54% „по-добър“, 22% „по-лош“ за европейските държави извън ЕС; 59% „по-добър“, 27% „по-лош“ за Субсахарска Африка), последвани от Южна Азия и Източна Азия/Океания (и двете с около 30 пункта 56% „по-добър“, 25% „по-лош“ за Южна Азия; 48% „по-добър“, 18% „по-лош“ за Източна Азия/Океания), Близкия изток и Северна Африка (28 пункта разлика; 52% „по-добър“, 24% „по-лош“), Латинска Америка (11 пункта; 40% „по-добър“, 29% „по-лош“), Северна Америка (8 пункта; 40% „по-добър“, 32% „по-лош“), ЕС (-4 пункта; 30% „по-добър“, 34% „по-лош“) и Западна Азия (36% „по-добър“, 42% „по-лош“).


Най-позитивно настроената страна сред изследваните е Нигерия (90% минус 6%), а най-отрицателно настроената е Словения (14% минус 53%). Сред големите страни, в които световната асоциация проведе изследване, очакванията за бъдещето на децата са най-високи (след Нигерия) в Русия (52% минус 10%), Мексико (48% минус 30%), САЩ (43% минус 31%) и Индия (43% минус 33%).
Комбинирането на двата въпроса дава още една перспектива. Например Молдова показва общо 86 точки (45%, казващи, че животът им е по-лош от този на техните родители плюс 41%, очакващи по-лош живот на днешните деца), следвана в тази негативна класация от Северна Македония (82: 35% отрицателни оценки плюс 47% отрицателни прогнози), Афганистан (81), Сирия и Италия (78) и др. Това най-негативно настроените страни в комбинация по двата критерия. Повечето от страните все пак са положително настроени и по двата въпроса, но ако се потърсят, например, страни с над 50% положителни отговори и по двата въпроса, Нигерия се откроява със 171 точки (81% положително настроени за днес плюс 90% с положителни очаквания за утре), следвана от Косово (162), Обединените арабски емирства (150), Гана (141), Пакистан (134) и др. Това пък са най-позитивно настроените страни в комбинация по двата въпроса. Така, комбинацията на двата въпроса доказва още веднъж констатацията: развиващите се части на света споделят повече надежда, в сравнение с развитите. Националните и политически особености оставят своя отпечатък, но като цяло изглежда, че колкото по-близо са войната и бедите, толкова по-лоши са отговорите и по двата въпроса – както може и да се очаква.


Размер на извадката и метод на регистрация:
Общо 60 724 души са интервюирани в глобален мащаб. Във всяка държава през периода август-октомври 2022 г. са интервюирани около 1000 души по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн. Участвалите в изследването държави са 64.
Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал – 95%.