Финансистът и член на Фискалния съвет Любомир Дацов прогнозира, че инфлацията у нас ще продължи, но със забавени темпове в сравнение с 2022-ра. „В края на годината очаквам тя да падне до 6-7%, а средногодишно да е 8-10 на сто”, заяви той за „БАНКЕРЪ”.
По думите му в големите градове има по-голямо нарастване на заплатите, отколкото е самата инфлация, а повишаването на цените в хранителния сектор идва от вътрешните производители.
Неадекватността на политиката може да доведе до това, че инфлацията в България ще продължи да тлее много по-дълго време, отколкото в останалите страни, предупреди Дацов. Според него в момента повтаряме сценария от 2010 до 2013 година. След 2009-та обстановката у нас бе започнала да се стабилизира благодарение на действията на предходното правителство – на Сергей Станишев. И тогава заради тотално сгрешената финансова политика на Симеон Дянков ние 3 г. излизахме от кризата. Причината бе, че през 2010-та всичко бе объркано като посока и действие. Същото се прави и сега.
Макар че служебното правителство действа адекватно, то не може да промени посоката, тъй като няма тези правомощия, отбелязва финансистът. Няма как да сложи на масата нови политики и решения. Но например това, което направи финансовото министерство с акцизите, е изключително правилно. Вдигането им трябваше да стане отдавна, но беше отложено. Министерството оценява, че ще има по-голяма нужда от средства в бюджета, защото скокът на акцизите е по-висок отколкото беше предишното предложение през пролетта. Променя се също обхвата на изделията, вкарват се електронни, горивни и т.н., които преди не влизаха. Структурата за определяне на акциза също се променя така, че ценовата политика на фирмите да не влияе много върху приходите в бюджета. Това е добър ход, защото осигурява по-високи и по-сигурни приходи в бюджета, убеден е Дацов.
Той смята, че рецесията няма как да ни се размине. Друг е въпросът колко дълбока ще е тя. Любомир Дацов обаче не очаква растежът ни да е отрицателен.
„При положение, че едни от на-важните фактори зад инфлацията са цените на енергоресурсите и имаме едно успокояване на петролния, газови и електрическия пазар – вероятно ще имаме едно успокояване на инфлацията. Най-лошото е зад нас”, е мнението и на анализатора от Центъра за изследване на демокрацията Констанца Рангелова.
Икономистът Иван Панчев пък посочва, че първичното за инфлацията е паричната политика на централните банки и в следващите месеци тя ще намалява. Това обаче не означавало, че цените ще намалеят. Те просто щели да растат по-бавно.
Становището на икономиста Георги Ганев е, че паричната маса ще генерира потребителското търсене, което ще поддържа инфлацията на по-високи нива. „В бюджета има повече пари, отколкото си мислехме. Дефицитът на касова база е 1,6 млрд. лв., което е по-малко от заложения. България успява да пласира добър външен дълг, по-изгоден, при по-добри условия. Рефинансирането на дълг през 2023 г. изглежда осигурено”, подчертава Ганев.
Какво да се прави – на макро и на микро ниво?
„Предизвикателно е, но един от възможните начини да намалим рязко инфлацията, е да вдигнем ДДС-то”, твърди Дацов. Това ще вдигне цените еднократно, но през следващите няколко месеца поради ограничаване на потреблението те рязко ще слязат надолу и ще свалят общата инфлация. Става дума за много особена игра, но той е убеден, че би подействала за решаване на проблема с инфлацията. При условие да не се вдигат разходите.
