Според финансист N 1 Росица Велкова парламентът бави критично три законопроекта за еврозоната.
Хърватия, която прие еврото и заличи куната от 1 януари тази година, е изменила или създала в тази връзка нови 87 закона. Какво ни дава основание да сме оптимисти и да мислим, че при нас трансформацията би могла да мине „по-икономично”?
Според източник от БНБ, пожелал анонимност, трябва да стане чудо, за да влезем в Еврозоната от 1 януари следващата година. По повечето важни законопроекти изобщо не се работело, нямало никаква мисъл и по законопроекта за приемане на еврото като национална валута – най-важният нормативен документ, без който не може да минем.
Спешното приемане на един закон от написването до гласуването му на две четения в пленарна зала отнема поне 2 месеца, твърдят юристи. При текущата конюнктура и евентуалната липса на парламентарно избрано правителство до средата на годината законовата обезпеченост на прехода към единната европейска валута е немислима до следващия януари, смятат те.
От Министерството на финансите не отричат изоставането, но са оптимисти. Очакваме Народното събрание да приеме трите законопроекта, които са внесени от служебното правителство и които са вече поети ангажименти към Валутния механизъм 2, казват от там. Това са измененията в Търговския закон, свързани с несъстоятелността, Закона за мерките срещу изпиране на пари, минал първо гласуване в комисия, и Кодекса за застраховане, който е свързан с казуса „Зелена карта“. Последните промени минаха само първо гласуване.
При сегашното парламентарно безхаберие и предстоящите нови избори тактиката явно е да убеждаваме Европейската комисия, че нещо се движи. От нея зависи дали ще възприеме изпълнението на пост-ERM ангажиментите ни. България щяла да докладва, че тези законопроекти са изготвени и внесени, има относителна подкрепа, тъй като са приети на първо гласуване, но не е стигнало време да бъдат приети и на второ. И оставаме да чакаме субективния фактор да реши как да бъдем третирани.
С една дума, обективно ние не сме направили нищо, ама имаме добри намерения, повярвайте ни.
Стои въпросът и с конвергентния доклад, който е необходимо да поискаме от Брюксел най-късно в началото на пролетта и където ще се оценят номиналните Маастрихтски критерии и правната съвместимост.
Засега се измъкваме с това, че оценката ще се прави върху отчета за 2022 година. Но така ли ще е в действителност?
„Към момента последната приета тригодишна бюджетна прогноза от правителството е тази, която се прие през април 2022 г., така че, ако не се състави редовно правителство с третия мандат и продължи действието на служебен кабинет, би следвало да се разработи тригодишна бюджетна прогноза за периода 2024-2026 г. и съответно базов вариант на бюджет, който да отговаря на критериите за дефицита на начислена основа”, обяснява финансовият министър Росица Велкова. Което означава, че на касова основа дефицитът трябва да е по-нисък от 3% и да осигурим средносрочна фискална устойчивост, спазвайки фискалните правила. Този базов бюджет следва най-малкото да бъде приет от правителството и внесен в новосформираното Народното събрание.
Ако обаче новите депутати отново не се разберат и се стигне до нов служебен кабинет, служебният финансов министър ще трябва да изготви и да внесе проектобюджет за тази година с бюджетна прогноза за следващите 3 години.
Експертите предупреждават, че ако изпуснем 2024 г. за членство, най-ранната следваща дата е 2026-та, защото няма да може да се покрият отделни критерии. Сега отговаряме на всички без инфлацията, за която изключително голямо въздействие оказва войната в Украйна.
Най-мрачните прогнози са еврото да се отложи с години, тъй като при един неуспех „здравите” сили ще се консолидират за по-нататъшни атаки и това допълнително ще забави движението напред.
А то датира от време „оно”- още от 25 ноември 2004 година. На тази дата БНБ и Министерският съвет подписаха Стратегия за политиката и ангажиментите, които ще бъдат следвани в процеса на въвеждане на еврото в Република България в периода до 2009/2010-та. Според него с приемането на страната за член на Европейския съюз тя се присъединява и към Икономическия и паричен съюз, като поема неотменим ангажимент да стане член на еврозоната и да въведе единната европейска валута…
Впрочем докато политическата класа си играе със съдбините на народа, веейки безгрижно знаменцето на евроатлантизма, противниците на еврото не спят. Едни стягат референдум, други изразяват постоянните си съмнения, трети открито плашат.
Стига се до крайности: „40 причини да не приемаме еврото”.
Книгата е на икономиста Тодор Сапунаров, още топла, от печатницата…
