На днешния ден можем да си спомним за шведската детска писателка Астрид Анна Емилия Линдгрен (Astrid Anna Emilia Lindgren, моминско презиме Ериксон, Ericsson), позната на много малки и пораснали деца. Тя е починала на 28 януари 2002 година в шведската столица Стокхолм.
Първата история за най-популярната ѝ героиня „Пипи Дългото чорапче“ е публикувана в Швеция през 1945 г., а първата книга за Пипи е преведена в България през 1968 година. Впоследствие се издават и романите за Пипи – „Пипи се качва на борда“, „Пипи в южните морета“ и „Пипи след коледното тържество“.
Истинското име на Пипи е Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче. Тя е 9-годишна, червенокоса, луничава, с две стърчащи настрани плитки. Живее във Вила Вилекула с малката маймунка на име Господин Нилсон и коня, който често държи на верандата и може с лекота да премести, когато пожелае. Нейни съседи са Томи и Аника Сетергрен – брат и сестра, чиито родители са винаги спокойни, когато децата им са с Пипи.
„Пипи Дългото чорапче“ е първата публикувана книга на Астрид Линдген, която ѝ носи голяма популярност. Линдгрен създава историята през 1941 година. Тогава тя гледа болната си 7-годишна дъщеря Карин, която я моли да ѝ разкаже историята за Пипи Дългото чорапче (персонаж, който самата тя току-що си е измислила). През 1944 година изпраща ръкописа на издателство „Бониер“, но те го отхвърлят. Издателство „Рабен & Сьогрен“ обаче го приемат и през 1945 г. излиза първата книга – „Пипи Дългото чорапче“ (на шведски: Pippi Långstrump). През 1946 г. е издадена втората книга – „Пипи се качва на борда“ (на шведски: Pippi Långstrump går ombord), а през 1948 г. – „Пипи в Южните морета“ (на шведски: Pippi Långstrump i Söderhavet). В периода 1969-1975 г. излизат още шест книги, а последните две книги за Пипи са публикувани в 1979 и 2000 година.
На български език книгата е издадена през 1968 г., с преводач Вера Ганчева, илюстрации Ингрид Ванг Нюман, и претърпява множество издания. През 2011 г. издателство „ПАН“ издава нова версия на книгата, в която са добавени още шест глави към първоначално преведените 24. Те никога не са били превеждани и издавани на български и съвсем случайно са открити от издателите.
Астрид Линдгрен е родена в град Вимербю на 14 ноември 1907 г. в стара червена къща, заобиколена от ябълкови дръвчета и израства в Смоланд, Швеция. Тя е второто дете в семейството. Вимербю е един от най-старите градове в Швеция. Основан е през 1192 г. Вимербю е един от 133-те града на Швеция, които имат статут на исторически градове.
Много от книгите ѝ са свързани с детството, прекарано в малко стопанство край Вимербю, или със семейството ѝ: бащата Самуел Аугуст Ериксон, майката Хана, по-големия брат Густав и малките сестри Стина и Ингрид.
Книгата й „Емил от Льонеберя“ (1963 г.) е силно повлияна от живота й в провинциалния градец и го описва в детайли. Романът е написан под формата на дневник, воден от Астрид Линдгрен. Понастоящем най-голямата атракция във Вимербю е развлекателният парк на име „Светът на Астрид Линдгрен“.
Астрид Линдгрен е известна и с подкрепата за правата на детето и животните, както и със съпротивата срещу телесните наказания за деца.
След смъртта ѝ на 28 януари 2022 г. шведското правителство учредява Възпоменателната награда „Астрид Биндгрен“ за детска и младежка литература. Наградата, която се присъжда, е 5 милиона шведски крони.
Творбите на Астрид Линдгрен са преведени на близо 70 езика (от арабски до зулу) и са издадени в повече от 100 страни.
Със своите независими, енергични и неконвенционални герои като Емил, Пипи и Карлсон, Линдгрен разбива клишетата в детската литература. За шведите тя е национална героиня.
Астрид Линдгрен построява един от най-големите детски медицински центрове в Северна Европа, който днес носи името ѝ. През 1988 г. води кампания за хуманно отношение към домашните животни и е приет Закон за защита на домашните животни.
