Минималното трудово възнаграждение за следващата година ще се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от средната заплата за страната за период от 12 месеца
Депутатите одобриха механизъм за изчисление на минималната работна заплата. То ще позволи гарантираното ѝ увеличение всяка година. Решението предвижда минималното трудово възнаграждение за следващата година да се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от средната заплата за страната за период от 12 месеца. Те включват последните две тримесечия на предходната година и първите две на текущата година. Решението влиза в сила 3 дни след публикуването му в Държавен вестник. Новият размер на минималната работна заплата ще влезе в сила от 1 януари 2024 г. В подкрепа на измененията в Кодекса на труда гласуваха 159 депутати от ГЕРБ, „Продължаваме Промяната“, ДПС, БСП и „Български възход“. А 44 от „Възраждане“ и „Демократична България“ се въздържаха.
Досега размерът на минималната работна заплата се определяше с постановление не Министерския съвет, но липсваше механизъм, по който да става промяната. За в бъдеше правителството също ще трябва да издава постановление, но отчитайки записания в закона механизъм.
Според приетите текстове размерът на минималната заплата не може да е по-нисък от определения за предходната година. Основните спорове около законопроекта бяха свързани с това откога да влезе в сила, както и какъв да бъде периодът, върху който да се изчислява минималната работна заплата. От ГЕРБ и „Демократична България“ предложиха промените да влязат в сила от 2024 г., а от БСП и „Възраждане“ настояваха това да се случи още от юли месец тази година, но предложението им не бе прието. Председателстващият заседанието Йордан Цонев отбеляза, че с отхвърлянето на това предложение механизмът за определяне на минималната работна заплата ще влезе в сила от началото на следващата година.
В хода на разискванията Искрен Арабаджиев от „Продължаваме Промяната“ заяви, че идеята на законопроекта е да въведе предвидим механизъм за определяне на минималната работна заплата. Растящата инфлация и системното подценяване на размера на минималното работно възнаграждение спрямо общото ниво на възнагражденията водят до неадекватност на доходите на множество хора и ги поставя в реален риск от попадане под линията на бедност в следващите месеци и години, добави депутатът. Според него обвързването със средната работна заплата ще доведе до по-голяма подкрепа и по-справедливи възнаграждения.
Севим Али от ДПС каза, че групата му ще подкрепи предложението размерът на минималната заплата да е 50 процента от средната и е „за“ създаването на такъв механизъм. Той отчете, че в България между 650 и 700 хиляди души работят на минимална работна заплата, от които 40 хиляди са в публичния сектор.
Деница Сачева от ГЕРБ-СДС подчерта, че за да се спрат различните спекулации, оттеглят предложението си за брутна минимална работна заплата и предложиха от текста да отпадане на думата „брутна“. На първо четене депутатите приеха минималната работна заплата да се определя като „брутна минимална работна заплата“. Това предизвика критиките на левицата, че с вкарването на понятието „брутна“ отпада клас прослужено време и реално доходите вместо да увеличат, ще бъдат по-ниски.
Георги Свиленски от БСП посочи, че след 41 опита най-накрая ще се гледат промените в Кодекса на труда. И припомни, че волята на депутатите при приемането на законопроекта на първо четене е била минималната работна заплата да бъде 850 лв. „Докато ние обсъждаме минималната работна заплата, в едно от търговските дружества в Министерство на отбраната заплатата на изпълнителния директор е 14 хиляди лева, тоест тя е 20 минимални заплати“, коментира депутатът. Колегата му Драгомир Стойнев посочи, че минималната заплата е създадена, за да се търси социална справедливост и да се преодолее експлоатацията на работника, защото България е на първите места по брой работещи бедни. Лидерът на левицата Корнелия Нинова благодари на синдикатите за присъствието им по време на дебата. „За нас тази тема е традиционна, последователна в годините на управление, и в опозиция“, изтъкна тя. Нинова констатира, че повишаването на доходите на работещите, особено когато става дума за работещи бедни половин милион българи, е изконна битка за левицата. „Ние от БСП внесохме промени в Кодекса на труда на 21 октомври 2022 г. Оттогава досега над 40 предлагахме разглеждането на законопроекта“, добави тя, след което апелира в последните дни от работата на това Народно събрание да бъде прието и това предложение на левицата, с което половин милион българи ще получат подкрепа.
