„Народното събрание използва Директивата относно адекватните минимални работни заплати за налагане на едно напълно неадекватно решение.“
Това обявиха в своя позиция от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) по повод Решение на Народното събрание от 1 февруари 2023 г., относно определянето на размера на минималната работна заплата.
Те уточниха, че въпреки ясните текстове на Директивата относно адекватните минимални работни заплати и Конвенция 131 на Международната организация на труда (МОТ), въпреки представените позиции и дискусиите, в които работодателските организации активно са участвали и въпреки позицията на правителството, Народното събрание е приело решение, което заплашва стабилността на българската икономика.
От АОБР заявяват, че предстоящите избори не могат и не бива да бъдат оправдание за приемане на популистки решения, които са обосновани единствено от стремеж за повишаване на електоралната подкрепа, без отчитане на въздействието върху икономиката и върху държавния бюджет.
Те обясниха, че работодателските организации никога не са били против тенденцията за повишаване на работните заплати на работниците и служителите в България. Но това трябва да става с инструментите на пазарната икономика, а не с административните мерки, присъщи на планово-командната икономика.
Според организацията ръстът на възнагражденията следва да върви заедно с повишаването на производителността на икономиката, а не да следва от решения на политици в предизборна кампания.
АОБР отправи своите критики към приетото решение за промяна в Кодекса на труда, с което се фиксира нова формула за определяне на минималната работна заплата:
– нарушени норми на международни актове като Конвенция 131 на МОТ, която предвижда минималната работна заплата да се договаря в рамките на тристранния диалог и на база набор от критерии;
– нарушени норми на Директивата относно адекватните минимални работни заплати, която посочва съотношението между Минимална работна заплата (МРЗ) и средната заплата на ниво нетна-нетна, брутна-брутна, при това само като референтен индикатор, без да се изключва социалният диалог;
– социалният диалог се заменя с автоматизъм, който няма как да отчете икономическия цикъл;
– решението е прието без оценка на въздействието върху икономиката и бюджета и въпреки прогнозите на правителството за повишаване на дефицита;
– решението ще рефлектира върху нивата на всички работни заплати и тези разходи ще бъдат включени в цените на произвежданите стоки и услуги, което допълнително ще увеличи инфлацията;
– решението ограничава интереса към повишаване на професионалната квалификация;
– в голяма част от икономическите дейности средната работна заплата ще се окаже равна на минималната работна заплата за страната;
– решението ще тласне предприятията към сивия сектор.
От организацията подчертават, че гласуваното решение в Народното събрание ще се окаже бреме за амбициите на повечето парламентарни групи, които претендират да управляват държавата. Вредните последици за икономиката ще бъдат пречка пред възможността България да стане член на Еврозоната, Шенгенското пространство и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Практиката е показала, че популистките решения нямат дълъг живот. Ето защо работодателските организации в България ще продължат да отстояват позицията за ограничаване на неадекватната намеса на държавата в стопанската дейност.
