Английската централна банка повиши основната си лихва с 50 базови пункта – до 4%, и обеща нови увеличения, ако инфлационната спирала не бъде овладяна с досегашните лихвени стъпки. На редовното съвещание на деветчленния банков паричен комитет на 2 февруари седем банкери, включително и банковият председател Андрю Бейли, подкрепиха 4-процентното лихвено равнище. Двама гласуваха да няма лихвена промяна и да се изчака ефекта от досегашните увеличения. Мнозинството парични стратези посочиха, че ръстът на заплатите и недостигът на работна ръка подхранват ценовия натиск върху икономиката.
Взетото решение представлява десето поредно лихвено повишение от декември 2021-а, което изпраща основната лихва на Острова до най-високата й стойност от 2008-а насам. В резултат, британските облигации заличиха печалбите си отпреди лихвения подем, като доходността на десетгодишните базови британски ДЦК падна със 7 базови пункта – до 3.23 процента. Британският паунд пък компенсира загубите си към зелените пари и поскъпна до 1.2376 щ. долара, след което се върна малко под 1.23 долара. В котировките на търгуваните на паричните пазари инструменти е отчетен ръст на британската лихва до 4.5% до средата на тази година.
Председателят на „Бенк ъф Инглънд“ и колегите му смятат, че британското стопанство вече е в рецесия, но тя ще е по-кратка и „по-плитка“ от ноемврийските им оценки. Банкерите предвиждат почти 1% спад на БВП рез идните пет тримесечия. Това ще бъде сериозно предизвикателство за правителството на премиера Риши Сунак, който трябва да насрочи редовни избори до началото на 2025-а. „Бенк ъф Инглънд“ прогнозира, че икономиката на Острова няма да се възстанови до предпандемичните си равнища преди 2026-а и че още 500 хил. британци ще загубят работните си места. Все пак, спадът, който очакват английските централни банкери е по-малък от предвидените през ноември 2022-а 2.9% в рамките на осем тримесечия.
„Бенк ъф Инглънд“ понижи прогнозата си за потнециала на предагането на британското стопанство като отбеляза, че излизането на страната от Европейския съюз ограничава търговския обмен и много работници са отпаднала от пазара на труда.
Английските централни банкери преоцениха очакванията си за скоростта на потенциалния икономически растеж на Острова до 0.7% за идните три години – под прогнозираните 0.9% през ноември 2022-а. Преди финансовата криза от 2008-а ръстът бе 2.5%, а през десетте години до избухването на пандемията от КОВИД-19 – около 1.5 процента. Паричните стратези обвиняват съчетанието от икономически шокове, между които BREXIT, коронавируса и цените на енергията.
Специално внимание се обръща на недостига на работна ръка, слабите бизнесинвестиции и ниската производителност на труда. „Бинк ъф Инглънд“ посочва, че равнището на производителност ще е с около 3.25% по-ниско в дългосрочен план, защото Великобритания е излязла от зоната на свободна търговия на ЕС.
