Брюксел обеща твърд отговор на американския план за зелени субсидии, който ще ощети европейските производители и ще ги провокира да преместят бизнесите си в Съединените щати, но вместо това представи половинчати мерки. Вариантите са два – или Брюксел няма капацитет за нещо повече, или го е страх да дразни Вашингтон.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи Индустриалния план за зелената сделка в сряда (1 февруари) в опит ЕС да се включи в световната надпревара за субсидиране за зелени индустрии. Битката за надмощие е много оспорвана, защото в нея – освен САЩ – участват още Китай, Япония, Индия, Обединеното кралство и Канада. Най-големият дразнител обаче си остава Законът за намаляване на инфлацията в САЩ,
инициатива с екологични данъчни кредити в размер на 430 млрд. долара,
които насърчават местното производство във всичките му разновидности. Включително и на електромобили.
Целта на упражнението е ясна – Щатите да станат световен лидер на пазара на електрически превозни средства, което – според Брюксел – ще е за сметка единствено на на Европейския съюз. Ето защо Фон дер Лайен обяви, че ЕС ще запази процъфтяващите зелени индустрии в Общността, като улесни достъпа на устойчиви компании до данъчни облекчения, пренасочи пари към чисти индустрии и облекчи правилата за държавна помощ. Това се отнася най-вече за ключови отрасли като
производството на вятърни турбини, слънчеви панели и електрически возила,
които ще помогнат за постигане на климатична неутралност до 2050 година.
Намеренията са добри, но планът на Еврокомисята не уточнява откъде ще дойдат свежи пари за финансиране на мерките, а само споменава, че ще използва възможностите от програмите REPowerEU, InvestEU и „Фонда за иновации“.
„Силният отговор“ ще е
пренасочване на „стари пари“ от различни фондове.
Например, планът REPowerEU бе създаден, за да помогне на държавите членки да забравят завинаги руските изкопаеми горива. Сега се предлага част от тези парите да бъдат пренасочени към зелените индустрии за данъчни облекчения.
Еврокомисарят по търговията Валдис Домбровскис твърди, че ЕС не „преразпределя съществуващи пари“, но на практика се получава точно това.
„Свежи пари са това, от което се нуждаем. Ако продължим да използваме средства, които вече са на масата, за да се изправим както пред традиционните си приоритети, така и към съвсем нови, необикновени предизвикателства, които предстоят, ще се провалим“, коментира евродепутатът Валери Хайер.
Другият недостатък е, че
все още не са уточнени рамките на държавната помощ,
която открай време е „ябълката на раздора“ сред държавите членки.
Брюксел вече разхлаби правилата за спешни субсидии за индустрията – заради пандемията и войната в Украйна. Опасенията са, че ако тази политика продължи, в крайна сметка ще бъдат облагодетелствани само богатите икономики като Германия и Франция. Всички останали „заминават“ в лагера на губещите…
Берлин, който може да си позволи щедри субсидии за индустрията, разкритикува европейското самодоволство и настоя за въвеждане на мерки, повишаващи на конкурентоспособността. Италия и Испания обаче не са съгласни, защото не могат да си позволят подобни харчове. Според тях това ще фрагмертира пазара и ще предизвика нездрава конкуренция в вътре в общността.
А ние – обикновените работодатели и работници – стигаме до поредния параграф 22: ако Брюксел смекчи твърде много ограниченията за субсидиите – ще наруши целостта на единния пазар в полза на силните икономики; ако не смекчи достатъчно ограниченията за субсидиите –
губи шансовете си да стане пряк конкурент на САЩ и другите големи играчи.
Предствените от Комисията мерки ясно показват, че Европа трудно може да си съперничи със Щатите, когато става въпрос за финансиране и налагане на собственото производство. Може би е необходима внимателно разработена стратегия, която да издържи във времето, а не спешен план – от днес за вчера – чиято повърхностност просто принуждава европейските бизнеси да потърсят късмета си другаде. Не през девет земи в десета, а само през един океан…
