Европейската централна банка качи лихвените проценти на редовното съвещание на управителния си съвет на 2 февруари и обеща поне още едно увеличение от същия порядък през март. Банкерите повишават лихвите с рекордна скорост, за да надвият упорито високата инфлация в еврозоната – резултат от ред фактори, като последствията от пандемията от КОВИД-19 и енергийната криза, последвала нахлуването на Русия в Украйна. В резултат на решението на ЕЦБ, лихвата по депозитите става 2.5%, точно както обеща през декември 2022-а банковият председател Кристин Лагард и каквито бяха очакванията на пазарните играчи.
И, което е по-важно – банкерите посочиха в официалното си изявление след съвещанието, че “заради съществуващия инфлационен натиск, управителният съвет възнамерява да качи лихвените проценти с нови 50 базови пункта на следващото си редовно съвещание през идния месецт и тогава да направи оценка на следващите стъпки на паричната си политика”. Преди началото на събирането на ЕЦБ инвеститори и икономисти заявиха очакванията си за две поредни лихвени повишения от по 0.5% през февруари и март и върхови 3.25-3.50 процента до лятото – най-високите стойности от началото на столетието.
На практика европейските централни банкери вървят по стъпките на колегите си от Федералния резерв и “Бенк ъф Инглънд”, които също качиха лихвените си проценти, съответно със скромните 0.25% на 1 февруари и 0.5% ден по-късно.
Последните икономически данни на еврозоната рисуват доста шарена картина.
Общата инфлация пада бързо след като достигна рекордните 10.6% годишно през октомври 2022-а, но базовият индекс на потребителските цени (от който са изключени храните и енергията) продължава да расте устойчиво, а в някои държави дори се ускорява. Еврозоната неочаквано отчете слаб растеж през последните три месеца на миналата година, но той се дължи основно на меката зима и на звездното представяне на Ирландия.
Анализ на ЕЦБ, публикуван два дни преди редовното съвещание на управителния й съвет на 2 февруари показва, че кредитните институции от блока на еврото са затегнали достъпа до заеми най-силно от дълговата криза през 2011-а, което се смята за предвестник на по-нисък растеж и забавяща се инфлация.
