Развоят на казус Nexo май ще се окаже лакмус за предстоящи обрати в обществено-политическия живот у нас. Достатъчно е да си припомним в какъв момент разследването бе огласено, кой понесе негативните ефекти от инспирирания от прокуратурата скандал, как бе връчен обречения трети мандат за съставяне на кабинет в рамките на 48-то Народно събрание и така бе отворена врата към следващите избори, които вече дори и не наричаме предсрочни. Очакват ни интересни дни.
За връзката между огласяването на разследването срещу компанията Nexo и възможното връчване на третия мандат на „демократична България“ вече се изказаха експерти, социолози, политолози, анализатори. Бе коментирана надълго и широко позицията и изразената готовност на Христо Иванов да се състави кабинет с мандата на ДБ, която макар и колеблива, все пак даде някакъв хоризонт на изпадналата в тежка криза политическа реалност.
Аферата Nexo обаче се разви по
всички правила на нашенската теория за конспирацията,
основана на правилото „ти кажи, че сестра му е курва, пък нека той доказва, че няма сестра“. И така се стигна до момента, когато президентът Румен Радев връчи мандата не на ДБ, а на БСП, въпреки очевидната невъзможност точно Корнелия Нинова да реализира мандата. А самият Радев се презастрахова, обяснявайки че аферата Nexo няма нищо общо с решението му да предпочете БСП пред ДБ.
Междувременно стана известно, че компанията и властите в САЩ са постигнали споразумение с Nexo, подготвяно две години, за плащане на 45 млн.долара глоби и забрана за предлагането на крипто продукти в САЩ. С това разследването там беше прекратено.
Ведомството на Иван Гешев обаче обяви, че работата по досъдебното производство по случая „Nеxo“ продължава, тъй като по разследването са приобщени много жалби от британски граждани, съдържащи твърдения, че са жертва на измами от страна на компанията. Постигнатото споразумение между Nexo Capital Inc., регистрирана през 2018 год. на Каймановите острови и компетентните регулаторни органи на САЩ е показателно за това, че разследваните от нас лица признават вината си, а именно, че са предлагали финансови и банкови услуги без разрешение, заобикаляйки и нарушавайки правилата за защита на инвеститорите, обяви устата на главния прокурор Сийка. Разследването в България е за организирана престъпна група,
създадена с цел извършване на финансови престъпления,
в т.ч. „пране на пари“, предоставяне на банкови и финансови услуги без лиценз, компютърни измами и данъчни престъпления, каза още тя.
Крехко рамо на прокуратурата даде шефът на ДАНС Пламен Тончев, който заяви пред специалната комисия, създадена за проучване на случая, че тече проверка за осъществяване на съмнителни финансови операции и съмнения за пране на пари от криптобанката Nexo. Тончев разкри, че след образуване на проверката през юли 2022 г. е осъществен обмен на информация с чужди партньорски служби и е постъпила информация за съмнителни финансови операции на Nexo. Сезирана е прокуратурата през септември 2022 г., образувана е проверка, а след това досъдебно производство, разкри Тончев. „Придобита е банкова информация за лицата и фирмите със съмнителни банкови операции. Генерирани са обороти в големи размери. Голяма част от финансовите средства са нареждани към лице от управлението на Nexo, с които са купувани имоти – бизнес сгради и туристически дестинации. Имат дружества в ОАЕ, САЩ, Естония, Великобритания“, каза още той в изложението си.
От компанията Nexo пък реагираха, като заявиха, че
ще съдят държавата за нанесени щети,
които те оценяват на над 1 милиард долара. А междувременно Софийският градски съд намали 10 пъти гаранциите от по 1 млн. лв., наложени на двама от обвиняемите – на 150 000 лв. за Траян Николов и 100 000 лв. за Калин Методиев. СГС обяви, че са налице доказателства за създаване на организирана престъпна група с цел извършване на данъчни престъпления и престъпления, свързани с изпиране на пари. Съдът обаче не намира доказателства, че тази организирана престъпна група е целяла извършване на финансови сделки, без съответно разрешение.
Изводите на съда бяха потвърдени в края на януари от изслушването на Бойко Атанасов, председател на КФН и Борис Михайлов, изпълнителен директор на НАП, пред т.нар. „Временна комисия Nexo“. От изслушването им стана ясно, че през последните три години са получени 6 сигнала за фирми, свързани с компанията Nexo. Три от тях са препратени за компетентност и евентуални проверки на БНБ, а един от тях е изпратен към НАП. Председателят на КФН разкри, че сигналите са изцяло от чуждестранни граждани и се отнасят до дейности свързани с криптовалути. Атанасов обаче бе категоричен, че
на територията на България тези услуги не са предоставяни
от компанията и изрази надежда скоро да бъдат определени конкретни органи, които да регулират и следят дейността на крипто компаниите. „Всички дружества Nexo нямат лиценз и никога не са имали лиценз в КФН, не са вписани в регистрите и никога не са били вписвани в регистрите. Освен това те не присъстват и в списъка на идентифицираните инвестиционни посредници, които имат право да осъществяват дейност на територията на страната чрез предоставяне на услуги и дейности. КФН извършва надзор на предоставянето и търговията с финансови инструменти. Към настоящия момент крипто активите не са признати за финансов инструмент, както на европейско ниво, така и на ниво Република България“, подчерта той.
Атанасов бе категоричен, че КФН няма констатирани финансирания на партии и на определени лица. Не сме констатирали подобна дейност, било то чрез финансови инструменти – акции, облигации и други“, категоричен е председателят на КФН. Борис Михайлов, изпълнителен директор на НАП на свой ред заяви, че при проверките на компанията
не са констатирани финансирания на партии,
а в момента НАП проверява физически и юридически лица от компанията Ен Ди Ес ЕООД.
Но фона на признанията на шефовете на КФН и НАП набедената за финансирана от Nexo „Демократична България“ обяви, че действа за общи листи с „Продължаваме промяната“ с цел постигане на резултати на идващите избори, осигуряващи им мнозинство за съставяне на кабинет.
Преговорите на двете формации се развиха в контекста на последните заседания на парламента, разглеждащи съдебната реформа и най-вече приемането на механизъм за контрол и разследване на главния прокурор. До финала на 48-ото Народно събрание имаше възможност да бъде приет окончателно механизъм за разследване на главния прокурор, но с гласовете на ГЕРБ, ДПС и БСП предложението на „Демократична България“ поправките в Закона за съдебната да се гледат в съкратени срокове, беше отхвърлено.
Окрилен от този развой, главният прокурор Иван Гешев обяви, че заминава за САЩ, за да влезе участие в традиционната 71-та Национална молитвена закуска, която се дава от американския президент Джо Байдън. Новината за посещението му трябваше да преодолее всякакви съмнения около широко рекламираната от Гешев съвместна работа с властите в САЩ по казуса Nexo във връзка с продължаващото у нас разследване на престъпленията на компанията.
Оказа се обаче, че организаторите на закуската не знаят, че Гешев е поканен на събитието. Според „Свободна Европа“ отговорът на въпросът им дали той е сред официалните гости е бил „не е поканен“.
Закусил или не, главният прокурор Иван Гешев ще се върне. И ще се наложи да каже истината. Що се отнася до съвпаденията в развоя на т.нар. разследване на казуса Nexo и някои политически събития, те също очакват да намерят обяснение. Развитие на ситуацията около прословутата съдебна реформа и особено около механизма за разследване на главния прокурор също трябва да има. В светлината на тези очаквания е разбираем и високият залог за изхода от предстоящите парламентарни избори.
