С искане до Конституционния съд за тълкуване статута на следствието ГЕРБ припознава гласувания на първо четене в края на мандата на последното Народно събрание законопроект на “Възраждане” за разследване на главния прокурор. Предложеният в него механизъм предвижда правомощията в тази насока да бъдат възложени на директора на Националната следствена служба, която да бъде извадена от структурата на прокуратурата. Същевременно на първо четене беше гласуван и законопроект на служебното правителство, според който главният прокурор може да бъде разследван от временно назначен с такива функции съдия.
Същевременно председателят на парламентарната правна комисия Радомир Чолаков изпрати писмо до юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” с апел за помощ да бъде сложен “край на тази агония”. Това стана, след като гласуването на второ четене на законопроектите за промени в ЗСВ и НПК беше осуетенас оценката на Чолаков, че бързането е “груб ажиотаж и изнасилване на Конституцията”. Както и че “не може парламентът да бъде “гумен печат” на Министерския съвет”.
Сезирането на КС сега цели нескрито да трасира пътя за приемане на първия вариант, който бившите управляващи възприемат вероятно като по-безопасен за ръководството на държавното обвинение. както поставения въпрос и дадените възможни варианти за отговор, така и мотивите с приложения сравнително-исторически преглед, сочат на предварителна съгласуваност, в която участват вероятно и други политически гаранти на статуквото в съдебната система. И шансът за приемане на този вариант не е за подценяване предвид, най-малкото защото не е по-лош от другия, а с питането си ГЕРБ анонсират и компромисен вариант, при който следствието да премине структурно към съда.
“УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
Сигурни сме, че разбирате предмета и целта на настоящото Искане и искрено Ви
молим да се отнесете към него с всичката си отговорност и мъдрост, защото става дума
за изясняване на цялостната концепция за структурата и взаимодействието между
органите, включени в системата на съдебната власт. Предстоят реформи в тази система,
които със сигурност ще доведат до промени във взаимодействието между отделните
органи. Понеже ни се струва, че въпросът със статута на следователите и следствените
органи не е докрай уточнен на нивото на обикновеното законодателство и може да се
наложат още промени там, е важно да получим авторитетно, автентично тълкуване на
текста на Конституцията касателно именно статутът на следователите и органа
„Следствие”. Освен това стават все по-силни гласовете за нови изменения на
Конституцията, при които Висшият съдебен съвет да бъде разделен на два
самостоятелни съвета – Висш съдебен и Висш прокурорски, в който да е и следствието.
Дали това е допустимо отново ще следва от отговора на въпроса за конституционния
статут на следствието”, пишат депутатите от ГЕРБ.
Зададеният от тях въпрос е: “В понятието „независимост на съдебната власт” (чл. 117, ал. 2,
изречение първо), освен независимост на съдебната власт от другите две държавни
власти – законодателна и изпълнителна, и функционалната независимост на всеки
отделен съдия, съдебен заседател, прокурор и следовател (чл. 117, ал. 2, изречение
второ), включва ли се и институционална, организационна и йерархична независимост
между трите органа, включени в системата на съдебната власт – съд, прокуратура и
следствие?“
Ето и предложените възможни два отговора:
Възможно тълкуване № 1: Конституционната норма гарантира независимостта
на съдебната власт от другите две власти – законодателна и изпълнителна, както и
функционалната независимост на съдиите, съдебните заседатели, прокурори и
следователи при изпълнение на техните задължения, но не съдържа задължителни
предписания по отношение на вътрешната организационна и йерархична подчиненост
между органите, включени в системата на съдебната власт. Всяка от отделните
структури може да бъде подчинена на друга структура.
Възможно тълкуване № 2: Като гарантира независимостта на съдебната власт,
конституционната норма има предвид и съдържа в себе си всички форми на
независимост, а именно: независимост на всеки от органите в структурата на съдебната власт и на съдебната власт в нейната цялост от законодателната и изпълнителна
власти; функционална независимост на представителите на съдебната власт –
съдии, съдебни заседатели, прокурори и следователи, които при
изпълнение на задълженията си са длъжни да се съобразяват само и
единствено със закона; организационна и йерархична независимост на всеки от
елементите/органите на съдебната власт един спрямо друг.
Следва исторически преглед с напомняне, че концепцията за структура на съдебната власт, залегнала в основата на Закона за устройството на съдилищата от 1898 г. (т.нар. френски модел) е въвела фигурата на „съдия-следователя” като обвързана със съответните съдилища по район и този модел е работел добре. Цитирани са изказвания в дебатите за конституционното устройство на съдебната власт в Седмото Велико Народно събрание, от които става ясно че разбирането е следствието да е независимо в рамките й от прокуратурата. Пак от цитираните протоколи става ясно, че следователите са щели да бъдат съдии-следователи, ако срещу това не е възразил поетът и депутат Йосиф Петров.
Тезата на ГЕРБ е като тази на застаналия зад проекта на “Възраждане” бивш шеф на Националната следствена служба Бойко Рашков за нейната деградация, довела до подчиняването й на прокуратурата в разрез с конституционно наложената след основаването на Третата българска държава историческа и правна традиция. С изключение на десетилетията под комунистически режим, при който Главно следствено управление е към изпълнителната власт в лицето на МВР.
“Ако при едни нови изменения на Конституцията, предприети от Обикновено
народно събрание. Висшият съдебен съвет бъде закрит и бъдат създадени два
самостоятелни Съвета – съдийски и прокурорски, може да се окаже, че подчинението
на следствието на прокуратурата ще бъде окончателно и безвъзвратно циментирано.
Което поставя резонния въпрос дали едно такова изменение на Конституцията само по
себе си не би било противоконституционно? Много е жалко, че почитаемият Конституционен съд не е бил сезиран с проблема още през 2009 г. По онова време, впрочем, е имало гласове, които са предупреждавали, че деградирането на следствието и подчиняването му на
прокуратурата е „на ръба на конституционосъобразността”, за което има сведения в
периодичния печат от онова време. Формално искане за проверка на
конституционосъобразността на ЗИД ЗСВ от април 2009 г. не е било подадено.
Очевидно напрежението около дейността на следствените органи през онзи период е
било толкова голямо, че е имало „конвенция за мълчание” между политическите сили и
убеденост, че констатираните субективни проблеми в следствието следва да се решат с
изменения на Конституцията, като самата структура бъде деградирана и обезвластена.
За този подход народът ни има подходяща поговорка, съдържаща думите „бълха” и
„юрган”, която с оглед на сериозността на настоящото Искане ще спестим, но която
неминуемо изниква в съзнанието”, пише още в мотивите.
В заключение: Всички, изложени по-горе факти и съображения, свидетелстват за това как,
макар, че на плоскостта на конституционния текст следователите, респективно
следствието, би трябвало да са структура, равнопоставена на съда и прокуратурата, то
на плоскостта на обикновеното законодателство този статут е деградиран до нивото на
спомагателен орган на прокуратурата. Проблем, който е „саниран” пост-фактум с
измененията на Конституцията от 2015 г., макар, че самото саниране отваря, според
нас, още по-големият проблем, който тук поставяме на Вашето внимание.
Без да навлизаме в други, по-широки импликации на проблема, бихме само
отбелязали, че ако следователите и тяхната респективна организационна структура не
бяха фактически изгубили високия си конституционен статут, може би в момента някои
животрептущи въпроси, като например: „Кой да разследва главния прокурор?” или:
„Кой да преследва корупцията по високите етажи на властта?” нямаше да съществуват
и щяха да са се решили от само себе си.
Тези въпроси, впрочем, биха намерили адекватен отговор и ако следствието беше/бъде включено в структурата на съда. Освен това, ако следствието беше запазило независимият си статут, може би нямаше да се налага да се създават нови и нови структури и органи, които да се занимават с въпроси, иманентно характерни за работата на следствените органи, в онези правни системи, в които те съществуват. Ако някъде е допусната грешка, то разумно би било тази грешка да бъде поправена, а не да бъде задълбочавана с нови грешки, които биха поставили под въпрос цялата глава „Съдебна власт” на Конституцията и биха дали повод за по-нататъшни експерименти с нея. Дошло е време следствието да открие своето легитимно място сред органите на съдебната власт. Ако проявим смелостта да признаем, че може би сме отишли твърде далеч отвъд разума на Конституцията и имаме куража да ревизираме някои прибързани действия, може би ще намерим правилните решения за „съдебната реформа”.
