Швейцарска инженерка дошла на работа у нас за по-висока заплата. Това споделиха пред медиите от Българската асоциация на електротехниката и електрониката като илюстрация към числата за бурното развитие на бранша. Говорили с жената и тя била изключително доволна от работата и живота си у нас – в Предбалкана се чувствала като в Швейцария.
Отдавна може да се подозира, че черногледството ни е силно преувеличено. Мъже с инженерно образование хукнали презглава на гурбет или висят да продават зарзават на пазара, а цяла швейцарка дошла да ни работи. Е, заводът е японски, но… кадровият недоимък си е факт.
Причината – освен липсата на образователен капацитет, държавните предприятия в енергетиката давали прекалено високи заплати на раздутите си щатове, което изкривява пазара на труда. Работата опряла дотам, че току-що завършил инженер не започвал дори разговор за работа при заплата под 2500 лв., а софтуерни специалисти не се намирали за по-малко от 10 000 -12 000 лв. на месец.
Тук вече леко се задъхваме от вълнение и заради позабравената национална гордост, че „Българската нация е нация техническа!“ Притеснява ни обаче признанието на браншовиците, че случаят с швейцарката у нас бил „куриоз”. Понеже искрено се надявахме да е правило, а не за пореден път да чуем рецептата за внос на работна ръка от Украйна, докато „същата“ предпочита да се изнесе в Швейцария, Германия, Франция или Полша.
Иска ни се да не сме и в хипотезата „Като се знам каква инженерка съм, страх ме е да отида на лекар”.
Добре е дошла жената, чакаме филм за нея в любимия на медиите ни жанр – изцъклена документалистика. Стилът му е класически – екипът хуква по по села и паланки, гостува на всеки завъртял се у нас западен чуждоземец и съответната мисирка – с прехласнато-втренчена от недоумение физиономия, в продължение на 20-30 минути задава един и същи въпрос, облечен в най-причудливи витиевато-глупави „дрешки“: „Ама как все пак решихте да заживеете в България?!”
Хубаво, заводът е японски, но… свършва до заводския портал. Оттам нататък пътищата са два. Едната е да хванеш Предбалкана, където природата е естествена, добронамерена и не пада по-долу от швейцарската. Другият вариант е да се потопиш и насладиш на българската оправия, духовна култура и хорска незлобливост, които имат доста, но за сметка на това много съществени отлики от швейцарските и японските. Куриозно, нали?
