В навечерието на едни аналогови избори, сверяваме дигиталния часовник на електронното управление, прочуло се в десетилетията главно с похарчените огромни суми за несвършена работа. Какво показват стрелките на хронометъра към началото на 2023 г., уточнява министърът на електронното управление.
Г-н Тодоров, на каква фаза е реализацията на историческия вече проект за електронно правителство в България?
– Един от приоритетите на служебният кабинет беше развитието на електронните услуги, в помощ на гражданите и бизнеса. След 6 месеца работа можем да отчетем, че близо 50% от всички административни услуги – над 1400 на брой – вече са електронизирани. Всичко това постигнахме в синергия с колеги-министри от други ведомства като културата, образованието, здравеопазването, иновациите. Целта е услугите да са достъпни, лесни и икономични на време и пари.
Каква според вас трябва да бъде архитектурата на електронното управление? В IT-сектора вървят критики, че финансирането му е погрешно, т.е. парите вървят главно по централизирани проекти, а технологичната концепция е силно централизирана. Споделяте ли тези забележки?
– Като отговорна институция, министерството потърси мнението на бранша. Създадохме консултативен съвет и стартирахме диалог с бизнеса. Там ще се излагат професионалните виждания по цялостната проблематика на електронното управление. В този съвет бизнесът видя трибуна за споделяне на коментари и критики. От наша гледна точка той е лакмус за справянето ни със задачите.
Електронното управление няма как да не бъде централизирано, въпросът е в какви съотношения е то с локалните мрежи?
– Министерството на електронното управление не е създадено случайно – секторът трябва да се управлява чрез пирамидална структура. Ние работим много добре с общините, защото по места гражданите взаимодействат най-вече със своите кметове. Миналата седмица стартира чисто нова услуга, която дава възможност в реално време да заплащаме своите местни данъци и такси по електронен път, без никакви такси и комисиони.
Банковият сектор кооперативен ли е в тези ваши дейности и намерения?
– Разбира се. Буквално утре имаме среща с представители на банковия сектор. В негово лице намираме добър съюзник, защото интересите ни са общи.
Щом говорим за банки, неизбежно стигаме до темата с киберсигурността и горещата област на виртуалните пари. Какво е личното ви отношение по казуса „НЕКСО“?
– Що се отнася до банките, по време на служебния кабинет преустановихме един монопол в разплащането на такси и услуги към Имотния регистър. Всички граждани и целият бизнес вече могат да ползват услугите към Търговския и Имотния регистър с всякаква кредитна или дебитна карта. Към виртуалните пари МЕУ няма отношение. Темата “НЕКСО” е проблем на други органи и структури.
Според вас, виртуалните пари имат ли бъдеще в белите и прозрачни сектори на икономиките?
– Някои държави отиват още по-далече – премахват парите и се връщат към натуралното стопанство.
Добре ли е това?
– Може и да е добре, а може и да не е. Парите са измислени преди хилядолетия, но линията на развитие сочи, че в един момент те могат да станат виртуални.
Колегите от БНР наскоро пострадаха много сериозно от срив в компютърната им система и функционирането на структурата задълго се върна с десетилетия назад. По какъв начин МЕУ може да съдейства в подобни ситуации?
– Киберсигурността е отговорност на всеки от нас – както по отношение на персоналната си защита, така и по отношение на структурата, в която или с която работим. В тази връзка България вече има своя национален отбор по киберсигурност за младежи от 14 до 25 години, който ще участва в тазгодишното европейско първенство в Норвегия. Освен това сключихме меморандуми с няколко университета, създадохме и първата Академия по киберсигурност в УНСС. Атаката срещу БНР е показателна, поразени са всички данни и архивни файлове на медията. МЕУ, заедно с ДАНС и ГДБОП, работим интензивно за възстановяване на щетите и за изясняване на инцидента. Миналата година имаше атаки и срещу други институции – „Български пощи“, КРС…
Споменахте за национален отбор по киберсигурност. Освен като участници в състезания, членовете на този тим ще получат ли оферти за работа по специалността?
– Всички действия водят към това. Стремежът ни е още от училищната скамейка да има подготвени хора, които да влизат в публичния или частния сектор.
Значи ли това, че националите по киберсигурност ще получат от вас предложения за работа?
– Разбира се, стига да имат желание.
Но в този сектор трудът е скъп, ще успеете ли да им осигурите пазарни възнаграждения, за да ги задържите?
– Наясно сме с това. Секторът е високоплатен и държавната администрация трудно може да се конкурира с частния бизнес. Но ще търсим механизми за адекватно заплащане.
В какво се изразява синергията на МЕУ с областите на здравеопазването, културата, образованието?
– Кооперативността и екипността са характерни за работата на целия служебен кабинет. С Министерството на здравеопазването изградихме интеграция в Спешната помощ. Тя е обвързана с конкретни болници, така че в ситуация на инцидент линейката да се отправя към най-близкото и подходящо лечебно заведение. Ефектът от това е сериозен и ще става все по-видим. Знаем, че „златният час“ при инцидентите е много важен. Също в здравеопазването създадохме електронно досие, чрез мобилно приложение „Здраве“, което позволява достъп до личните здравни досиета. До дни ще сме готови и с разработка по отношение на „белите“ рецепти – пак чрез мобилно приложение. В образованието направихме също немалко неща. За инициативите в академичната общност споменах. Иначе, за първи път създадохме електронно уверение, което се ползва в повече от 500 училища и над 20 висши учебни заведения.
Ще има ли технологичен скок при най-малките ученици – отдавна се говори за персоналните таблети, които да разтоварят тежките раници, но да не омаловажат ролята на хартиените учебници и тетрадки?
– Трябва да се търси баланс между хартията и електрониката. Все повече училища в страната стават иновативни.
Нашето изборно законодателство „еволюира“ до аналогови способи за гласуване и броене на хартиени бюлетини. Има ли МЕУ отношение към този вид подаване на вот?
– Само доколкото се отнася до машинния вот – трябва да удостоверяваме техническите устройства, съобразно нормите на Изборния кодекс. Ще направим това съвместно с Института по метрология, Института по стандартизация и ЦИК.
Фигурира ли в идеите на държавната администрация близка перспектива за електронен вот?
– Има такъв пилотен проект от 2016 г., има и разработка с техническа спецификация. Но трябва да бъдем много внимателни по отношение на електронното гласуване.
Ако се върнем на границата между митологичното и реалистичното, имате ли представа колко пари са потрошени за изграждане на електронно правителство през последните десетилетия? Поне приблизително, защото вече се говори за милиарди…
– Трябва да бъдат установени лошите практики. Но „общата“ сметката е право и задължение на редовно правителство. За електронно управление се говори от над 10 години. Пари са инвестирани по различни начини, допускани са много грешки. Добре е да се направи анализ – и заради финансовото изражение на действията, и за архитектурата на свършеното.
