Проблемът с плажовете не са концесиите, а мръсотията и корупцията

Едва ли проблемът на българските плажове е, че се отдават на концесия, а не под наем. По сериозна грижа е липсата на контрол от страна на държавата, ниското качество и че все още не могат да отлепят от стила „Балкантурист“ от 70-те години на миналия век. 

Вместо да се стяга за изборите, новият/стар служебен кабинет се зае да прави реформи. Най-изненадващо, във вторник (7 февруари)  служебният министър на туризма Илин Димитров обяви пред БНТ,  че идеята му е плажовете да не се раздават на концесия, а да се дават под наем.

Разликата между двата модела е продължителността на договора – за наем той е 5 години, а при концесиите – цели 20 години… най-малко. А аргументът на министъра е, че смяната на модела ще доведе до по-качествен контрол върху извършваната дейност.

Това – меко казано – е доста странно, защото

управляващите са длъжни да контролират въпросните дейности

независимо от под каква форма ги дават или раздават на частниците. След като досегашните правителства обаче проспаха (или се направиха, че не виждат) унищожените дюни, „подпорните стени“ на първа линия, незаконното строителство в защитени местности и куп други безобразия, сега се оказва, че проблемът бил концесията, а не в немарливостта на управниците и корупцията по средните и високи етажи на властта.

Министър Димитров уточни, че

договорите за общо 29 плажа изтичат

и предстои до две седмици да започнат новите процедури. Приоритет за министерството при сключването на новите договори ще са чистотата и поддръжката на зоните, обособени за свободно плажуващите.

Той допълни, че когато е заел поста миналото лято, в България е имало 20 плажа със син флаг (т.е. плаж с най-висока категория), а днешната му амбиция е до края на мандата му броят на тези плажове да бъде удвоен.

Без да поставяме под съмнение добрите намерения на министъра, той може би е наясно с очевидната ситуация, че

дори държавата да раздаде плажовете като подаръци,

проблеми с чистотата, обслужването и другите неуредици няма да спрат.

Друг е въпросът къде са тези 20 плажа с най-висок стандарт и кое черноморско кътче все още не е съсипано от грозно или неуместно строителство? Аз мога да изброя само около пет такива места и то по Северното Черноморие.

Няма нужда да пишем надълго и нашироко за добре известни неща като мръсотията по плажовете, за което не са виновни само концесионерите, разбира се.

На някои места фасовете и празните пласмасови бутилки са повече от мидите и водораслите по пясъка. А на много плажове почти няма свободна зона или те са сврени в миша дупка и са с размера на половин хавлия.

 За сметка на това обаче чадърите и шезлонгите са едва ли не едни върху други, а пък цените им са като за… сам юнак на коня и ни една жива душа в радиус от два-три километра.

Колкото до грозните и кичозни сгради, излезли изпод “молива” на току що изтрезнял архитект без чувство за хумор, за нискокачествената храна и отвратителното обслужване – по-добре да не отваряме приказка. Защото ще стигнем до намусения и отегчен персонал, който е започнал работа с единствената мисъл, че

клиентите му са виновни за всичкото зло на земята.

На много места клетият турист се чувства все едно е дошъл на просия, а не да остави пари.

Трябва да е ясно, че вината не е само в частните фирми, защото няма нищо лошо те да си преследват печалбата. А те печелят като отварят заведения и предлагат чадъри и шезлонги. Работа на държавата е да ги следи и санкционира при нарушение чрез съответните си органи.

Ако има контрол, проблемите ще са значително по-малко,  а качеството по-виско. Тогава вече може да се говори както за увеличаване броя на туристите, така и за привличането на гости от по-високите ценови сегменти. А не да смятаме себе си за туристическо величие, въпреки че все още сме

средностатистическа… алкохолна дестинация,

в която – като бонус – човек може да намери дрога и платена любов на още по-достъпни цени.

Без значение дали плажовете ще са на концесия или под наем, все ще е по-добре, отколкото, ако са държавни. Защото държавата успешно е показала, че е не лош, а отвратителен стопанин. Справка – БДЖ, „Български пощи“, бившата БГА “Балкан” и т.н.

Така че е крайно време въпросната държава да влезе в основната си роля: да създават регулации, чрез които всички – включително и тя – да печелят. И да контролира спазването на тези регулации, а не да дава акъл, който стимулира нарушаването и заобикалянето им.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще успее ли ГЕРБ да състави правителство с първия мандат?

Подкаст