Нови факти за живота и революционното дело на Васил Левски бяха разкрити на
научна конференция в Софийския университет под надслов „150 години
безсмъртие: Васил Левски, революцията и бъдещият свят“.
Събитието, посветено на 150-атата годишнина от гибелта на Апостола, бе организирано от
Института за исторически изследвания при БАН и Софийския университет.
В доклада си на тема „Васил Левски, Арабаконашкото приключение и комитетското дело (нови историографски прочити и предизвикателства)“, проф. д-р Пламен Митев от Софийския университет посочи, че откритите през последните две-три години непознати досега
документални материали от Османския архив в Истанбул, дават основание за
преосмисляне на досегашната хронология за началото на интереса на турските власти
към личността на Апостола и към осъществяваната от него конспиративна дейност.
Проф. Митев посочи, че в новооткрита телеграма на управителя на Търновския санджак до
Великото везирство от 28 декември, в която за първи път се съобщава за залавянето на Левски, изрично е отбелязано, че Дяконът е издирван от седем-осем месеца, т.е. от пролетта на 1872 г. и, че властите са прихванали вече 60 – 70 писма и документи, които той е получавал през тези месеци от революционните клетки в Русия, Влашко и Сърбия.
Така се разкрива, че не обирът при Арабаконак, и не издайничеството на Димитър Общи и арестуваните преди него комитетски дейци са подтикнали властите да почнат издирването на Васил
Левски. Става ясно от думите на професор Митев, че интересът на властите към Васил Левски може да се датира няколко месеца по-рано, през пролетта на 1872 година.
Проф. Орлин Събев от Института по балканистика с център по тракология (ИБЦТ) при БАН представи нови данни, открити в дигиталната база на Османския архив в Истанбул.
Според неизвестен доскоро доклад от управителя на Дунавския вилает до Великия везир Мидхад паша от 16 септември 1872 г. се оказва, че османските власти имат една сравнително добра представа за организацията, която Васил Левски основава и организира на територията на българските земи.
Особено внимание заслужава един новооткрит, непубликуван досега подробен доклад
на съдебната комисия, която съди Левски. По думите на проф. Събев, в този доклад е направен преглед на арабаконашкия обир, издирването на извършителите му, разкриването на комитетската мрежа, хода на съдебния процес, дадените присъди.
Той представя и анализ на ситуацията в българските земи, от който става ясно, че проблемите, които са причинили създаването на комитетската организация, са социално-икономически.
Събев отбеляза, че с екзекуцията на Левски интересът към него от страна на османските и впоследствие на турските власти по време на Турската република не престава. Те са заинтригувани от неговото издигане в национален герой, но вече на дипломатическо ниво. Много документи от Османския архив свидетелстват за притеснението на османската държава от превръщането на Левски в национален герой след Освобождението и от това, че се почита паметта му чрез
спомени, чествания, издания, разпространение на негови биографии и фотографии,
поставяне на театрални постановки, прожектиране на филми.
През 1898 г. е отбелязана 25-годишнината от гибелта на Левски, чиято кулминация е на 6 февруари.
Професорът Събев отбеляза интересен детайл при разменената кореспонденция между османския комисар и властите в Истанбул, отнасящ се до паметника на Васил Левски в столицата. Комисарят изтъква, че по времето на Стамболов не е било възможно да бъде допуснато паметникът да бъде официално открит. По негово време недовършеният паметник е бил покрит с дъсчена преграда, но след смъртта на Стамболов е бил официално открит през 1895 г. и се е превърнал, според комисаря, в място не само за посещение, но и за поклонение.
Историкът посочи, че заради тази церемония, комисарят е получил „мъмрене“ от правителството в Истанбул, защото не е направил постъпки пред правителството на България да бъде отменено отбелязването. Събев разказа още, че на 7 февруари същата година – през 1895 г. комисарят отправя и нота до тогавашния български министър-председател Константин Стоилов да се спре разпространението в много български градове на фотографии и издания с лика на Левски.
Проф. д-р Пламен Павлов от Великотърновския университет (ВТУ) в доклада си на тема „Васил Левски и така наречената „средна класа“ в българското възрожденско общество“, отбеляза, че е очевидно, че Левски е бил лидер на средната класа. Той посочи, че когато Апостолът е бил заловен, той се е държал със самочувствието на политически лидер пред търновския управител, какъвто всъщност е. Ученият допълни, че през цялото време към Левски се отнасят като към лидер – „не се знае дали утре не трябва да преговарят с него“.
Самата власт го признава, но това е функция именно на факта, че той е лидер на социални сили, а не просто някакъв фантазьор, който е тръгнал да прави комитети и да сее пропаганда, която е щяла да пропадне, ако е нямало „социална почва“, по думите на Павлов. Той отбеляза, че Левски е един много широко скроен човек – нещо характерно за онези социални среди, от които произлиза.
Доц. Тодор Радев от Пловдивския университет (ПУ) напомни, че трябва да отчетем в какво време живее Левски, за да разберем как мисли, каква е неговата идеология, как действа за реализацията на своите програми. С други думи Левски е човек на ХIХ в., а това е векът на европейските национализми, отбеляза Радев. Според него това е времето, когато в основни линии се формират почти всички европейски модерни нации. Той поясни, че разделя българския възрожденски национализъм на две основни направления – консервативен, и от друга страна – радикалният или революционният национализъм. При Левски случаят е специфичен, защото той преминава и през двата етапа, отбеляза ученият.
Той посочи, че времето, в което Левски е духовник, съвпада с един възход на църковно-националното движение. Но очевидно това за него е недостатъчно и той извършва постепенен преход към онова, което можем да наричаме радикален или революционен национализъм, посочи Радев и допълни, че най-вероятно окончателно това става факт с четническото движение през 1867 – 1868 година.
Конференцията продължи с представянето на докладите и на други български учени, които обсъдиха различни аспекти от живота и делото на Васил Левски в контекста на европейското политическо мислене през ХIХ в. и на българското националноосвободително движение през 60-те и 70-те години на ХІХ век.
Събитието е част от Националната програма за отбелязване на 150 години от гибелта на Васил Левски, които се навършват на 18 февруари 2023 година.
Росица Рускова
