Проучване на Евробарометър показва, че българите повече от всички европейци смятат богатото семейство за залог за успех в живота. Целта на изследването е да проучи до каква степен доброто образование, усилената работа и богатото семейство са фактори за успех в живота. Този резултат не е странен предвид факта, че от десетилетия у нас шуробаджанащината и осигуряването на „връзки“ е гаранция за успех, не случайно си имаме и поговорка „Да имаш вуйчо владика…“
Добрата новина е, че все пак най-много българи са посочили усилената работа като средство за постигане на успех. Цели 38% (на трето място в ЕС) смятат, че да работят усилено е от съществено значение за бъдещето им, 54% го определят като важен фактор и едва за 8% от анкетираните не е важен.
Едновременно с това, ние обаче държим палмата на първенството – с 30 на сто от анкетираните – които определят
произхода от богато семейство като нещо съществено.
Около 55% от българите смятат баровското потекло за важно, а според 15% от сънародниците ни това няма никакво значение. За сравнение – произходът в ЕС е съществен фактор едва за 12% от анкетираните.
В същото време, на въпроса дали са съгласни, че в днешна България хората имат равни възможности за постигане на успех в живота както всички останали, положително са отговорили 27% (четвъртият най-нисък процент в ЕС), отрицателно – 43%, а неутрално – също 27 на сто. Само 23% от анкетираните мислят, че хората в страната получават каквото заслужават, 47% не са съгласни, а 28% – нито са съгласни, нито не са.
Въпреки че
все повече българи вярват в равния старт,
продължава да битува убеждението, че в определени кръгове се допускат само „свои хора“, пред закона някои са по-равни от останалите, а шансът човек да успее с усилен труд е минимален.
Това убеждение е съвсем основателно, защото всеки от нас може да посочи примери за незаслужено назначени на ключови позиции хора без необходимата квалификация, само заради роднинството с някой от силните на деня или друга някаква протекция. Нагледали сме се и сме се наслушали за
директори без нито един работен ден в живота,
както и за професионални политици, които от години преливат от пусто в празно и нямат нито един полезен ход. Дори артисти, певци и художници са се оплаквали от шуробаджанащина в техните среди! Нищо че това направо си е пълна трагедия, защото все пак става въпрос за талант. А за раздаването на обществени поръчки през годините пък няма какво повече да се каже. “Зетьове под чехъл” строиха къщи за тъщи,
чичовци укрепваха дерета и свлачища,
а сватове получаваха плажове на тепс…, пардон – на концесия.
Следователно няма за какво да се чудим, задето много хора продължават да смятат, че трудът им не е ценен достатъчно и винаги могат да бъдат задминати кариерно от някой “парашутист”. Богатото семейство пък си е сигурна опора – без значение дали имаш амбиции, или не.
За успех в живота би трябвало да са най-важни възможностите, усилието и желанието. Иначе изпадаме в смущаващата ситуация хора в активна възраст да отказват да учат и работят. Изследване на Института за пазарна икономика от миналата година показва, че
нито учат, нито работят над 331 000 млади хора у нас
на възраст до 34 години. Проучването посочва също, че 50% от тях не са в групата на социално слабите хора и имат добър стандарт на живот. От Института са установили, че доходите на тези хора идват от семействата им.
Автор на вечно актуалната у нас дума „шуробаджанащина“ е Захари Стоянов, летописец на българските въстания и политик в бурните години на следосвобожденска България. Той се е възмущавал, че високи длъжности в администрацията на Източна Румелия заемат семейства, свързани помежду си с приятелски и роднински връзки. Някои от тях са богати наследници, други – съзаклятници от Априлското въстание и заслужили народни дейци, а трети са се издигнали
като са успели да се оженят за момичета от „висшето общество“.
Тези свързани семейства вземат важните решения, издават влиятелните вестници, като по този начин се грижат за частните си интереси. Той пише във фейлетона си„Зетьо-Шурьо-Баджанакизъм“: „И така, да живей зетьо-шурьо-баджанакизмът. Той ще да принесе спасителни плодове на страната“.
За огромно съжаление тази дума остава актуална в българското възприятие за света и до ден днешен. И няма да донесе спасителни плодове на страната.
