Козът в ръкава на “червения” милионер Георги Гергов се оказа никому неизвестна фирма, реституирала една трета от легендарната варненска “Дупка”.
Кашата, забъркана от набезите за пълното усвояване на собствеността в Пловдивския панаир, придоби ново „ухание“. Преди дни стана ясно, че към акциите на панаира, които след всички скандали около подготвеното им харизване на пловдивския олигарх Георги Гергов, все още би трябвало да са притежание на община Варна, са заявили претенции собственици на имот в морската столица.
Става въпрос за терен от 893 кв. м, разположен непосредствено до прословутата “Дупката”, за която преди години държавата – чрез Варненската община – брои на Гергов “някакви” си 43.2 млн. лева. Днес обаче се оказа, че тези пари не са стигнали за изкупуването на всички терени, водещи се съседни на превърната в паркинг “Дупка”. Просто някой е изтървал от голямата сметка няколко частни имота – хей така, по една дивна (уж) ирония на съдбата.
Днес, пет години след скандалната сделка, бумерангът изведнъж се стовари… където и както му бе предопределено: съвсем официално собственикът на единия от “пропуснатите” имоти – “О2” ЕООД – е поискал да придобие
29% от акциите на “Международен панаир Пловдив” АД срещу мижавите си 893 квадрата.
Това става ясно от официално входираното на 7 февруари предложение на фирмата, адресирано до председателя на Общинския съвет и до кмета на Варна.
Аргументът на кандидат-съсобственика на Пловдивския панаир е гениално прост: ако Община Варна се съгласи на сделката и придобие имота, тя ще притежава всички парцели в “Дупката” и най-сетне ще получи възможност на реализира инвестиционните си намерения, заради които третото правителство на Бойко Борисов
изсипа 43-те милиона в бездънните джобове на Гергов.
Кой е новопоявилият се мераклия за акциите на Международния панаир под тепетата?
Справка в Търговския регистър показва, че капиталът на “О2” ЕООД, управлявано от Красимира Ангелова, е 840 000 лв., но негов едноличен собственик е друга фирма – “УАЙЗ” АД. Според Информационна система „Дакси“, капиталът на дружеството майка е 100 000 лв., а негов управител е Кирил Пантелеев.
Според фирмените регистрации, кандидатът за акциите на Панаира има предмет на дейност “проучване, проектиране, строителство, предприемачество, представителство и посредничество, консултантска дейност, реклама и маркетингова дейност, сделки с недвижими имоти, стопанисване, управление и отдаване под наем, туристически услуги, както и всякаква друга дейност, незабранена от закона”. Ако се съди обаче по финансовите му отчети за последните пет-шест години,
бизнес успехите на въпросното АД са повече от скромни.
По-скоро – незавидни.
За да разберем как и защо това стратегическо днес парче земя в „Дупката“ се е озовало в ръцете на новите си собственици, не е лошо да се върнем назад в историята.
През 1986 г. тогавашният Изпълком на Общинския народен съвет решава да построи универсален магазин в центъра на Варна. В резултат на това намерение, няколко от най-красивите сгради с архитектурна стойност в историческия център на града са съборени и на тяхно място зейва днешната “Дупка”. Тя е собственост на фирма “Лазур”, регистрирана по печално известния Указ № 56, който постави фактическото начало на
разюзданото източване и разграбване на държавната собственост
и чрез който последното комунистическо правителство се опитваше да насърчава и контролира прохождащия частен бизнес.
След промените през 1989 г., проектът е замразен на етап изкоп.
През 1994 г. Община Варна и фирма “Лазур” учредяват акционерно дружество “Търговски дом”.
През 1999 г. компанията “Феста холдинг” на Петя Славова приватизира “Лазур” и така става мажоритарен собственик на “Търговски дом” АД.
Една петилетка по-късно – през 2004 г. – капиталът на акционерното дружество е увеличен, но тогавашният варненски градоначалник Кирил Йорданов услужливо пропуска да внесе дължимите 6618 лв., общината губи ценни 30 000 акции и
в играта влиза… пловдивският милионер Георги Гергов.
През 2005 г., чрез друго негово дружество – “ЦУМ”АД, той купува първата партида общински акции. Следва изпитаната схема с няколко последователни вдигания на капитала, които администрацията на Йорданов услужливо “проспива” дотогава, докогато е необходимо. Тоест – докато дружеството не се озова изцяло под контрола на Гергов.
Тук е моментът да отбележим, че учредяването на “Търговски дом” АД става по следната схема: кметството на Варна влиза като акционер чрез апортиране на парцели от 3.8 дка, докато участието на “Лазур” се изразява в… строително-монтажни дейности.
Но, както всяка орташка коза у нас, и тази работа е свършена съвсем урбулешката: около 900 квадрата от апортираните 3.8 декара се оказаха под ударите на реституционните закони и в крайна сметка бяха върнати на “документираните” наследници. Или казано по по-семпъл начин, в “Дупката” останаха годни за застрояване едва 2.9 декара.
Другият препъникамък също е до болка банален:
“изведнъж” теренът се оказа част от разкопките на Римските терми
– една от културно-историческите и археологически забележителности на Варна.
Крайните резултати са известни. Проектът е вдигнат на трупчета до изясняване на ситуацията и изработване на план за съхраняване на археологията. Всички опити на Гергов да прокара строежа в “Дупката” през иглените уши на Закона за културното наследство се увенчават с неуспех и затова той предприема “тежко обходна” маневра. Най-напред оставя “Дупката” да загрозява центъра на Варна като черна кръпка на бяла риза, след това я превръща в паркинг и я “загражда” с павилиони за дребна търговия, а накрая “подменя” павилионите с делнично грозна ламаринена ограда.
Кризата през 2008-2009 г. удря поредната дебела черта върху начинанието на Гергов и го кара да предприеме нов подход –
да принуди държавата да откупи обратно “Дупката”
заради благородния обществен интерес от запазване и експониране на римските артефакти, останали неоткрити под земята.
През 2012 г. Симеон Дянков (по онова време титулуван от Вежди Рашидов като “Главен археолог на Републиката”) дава сигнал, че не е далеч от идеята за придобиване на “Дупката” с цел превръщането й в лапидариум. Още тогава обаче вицепремиерът и финансов министър обявява, че не приема за реалистични претенциите на Гергов и компания, според които
държавата трябва да се бръкне с още 20 милиона.
Шест години по-късно, цената на “Дупката” вече е скочила двойно, но това по никакъв начин не смущава Кабинетът “Борисов 3” и неговия финансов министър Владислав Горанов. Милионите са извадени целево – за покриване претенциите на Георги Гергов, т.е. за придобиването на терена в пакет с няколко апартамента в Курортен комплекс “Слънчев ден”.
Решението е взето от Министерски съвет без никакво обсъждане на плюсовете и минусите на сделката, а парите са “прекарани” извън бюджетния план – под формата на “Допълнителни трансфери за други разходи”.
Така поредната схема на Гергов с държавата, която допълни доволно сметките му беше реализирана през 2018 г., когато правителството отпусна пари на Община Варна, за да може морската столица да изкупи акциите на дружеството и да си върне собствеността над терените в Дупката.
Както още по това време „БАНКЕРЪ“ писа,
сделката се случва на изключително завишена цена от 15 млн. лв. за декар
или общо 43 млн. за 2.9 декара.
Междувременно реституираният и “изваденият” от “Дупката” имот от близо 900 кв. м. сменя собственика си и като се има предвид как държавата е оценила този терен, не би трябвало съседният да е по евтин!
Разбира се, около това предложение на частното дружество няма как да не възникнат редица въпроси, като например “Дали фирменият собственик на това стратегическо парче от “Дупката” просто е решил да се възползва от щедростта на Кабинета “Борисов 3″ и да бартероса имота според мерките и теглилките на многомилионната оценка?”
Или става дума за поредната “мистификация” за вкарване на паразитен шум в системата, който може да бъде изчистен единствено с благословията на Георги Гергов?
