Служебният министър на вътрешните работи Иван Демерджиев обяви, че България очаква финансова помощ от Европейската комисия за охраната на границата с Турция в “безпрецедентни размери”. Дали това ще се случи, ще стане ясно съвсем скоро, защото тази седмица предстоят разговори за помощта.
Преди по-малко от месец канцлерът на Австрия Карл Нехамер бе на инспекция по българо-турската граница и заяви, че са необходими 2 млрд. евро за разширяване на оградата по тази външна граница на ЕС. Важно е да се отбележи, че несправянето с миграционния поток беше посочено от Виена като пречка за приемането на България и Румъния в Шенген, както и че
сумата от 2 млрд. евро бе поискана от президента Румен Радев.
На 10 февруари, пред участниците в срещата на върха в ЕС, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че България ще получи помощ за укрепване на защитната инфраструктура по границата с Турция, включително с камери и наблюдателни кули. По време на срещата обаче конкретна “българска” сума не беше обсъждана.
В замяна на парите, Демерджиев уверява, че страната ни полага всички усилия както за борба с каналджийството “на първа линия”, така и за пресичане на т. нар. вторична миграция (друго важно условие за приемането ни в Шенген). И оценява
резултатите от изключителните усилия на МВР
като много добри, въпреки хроничната липса на кадри. А като доказателство, министърът извади на бял свят досъдебната статистика: през 2021 г. в Бургас са образувани само 3 предварителни производства за каналджийство, а откакто властта е в ръцете на служебния кабинет (август 2022 г.) са образувани 170 досъдебни производства.
Не е редно да се поставят под съмнение добрите намерения на министъра. Още повече, че самият той определи наложените присъди за меки и неефективни и поиска ефективните наказания за каналджийство да станат много по-строги. Въпросът е, че трайната липса на редовно правителство прави така, че
България да изглежда като несериозен бенефициент на огромни суми.
Кой ще гарантира за тези пари, ако скачаме от избори в избори? Както и кой ще се ангажира да следи дали те ще бъдат усвоени по направление, или отново ще потънат в корупционни схеми чрез кухи обществени поръчки, фиктивни търгове и разни други злополучни практики за кражба на публични ресурси.
Другият ключов въпрос е “Дали изобщо Брюксел ще развърже кесията толкова щедро, след като президентът Радев открито саботира ЕС и НАТО по отношение на “едни” санкции срещу агресора Русия?”
На 14 февруари той заяви, че е
категорично против изпращането на въоръжение
от резервите на българската армия в зоната на военните действия в Украйна. Според него този конфликт нямал военно решение и мирът можел да бъде постигнат само с незабавно прекратяване на огъня и диалог.
Така де, но когато нито една от двете воюващи държави няма абсолютно никакво намерение да отстъпва от позицията си, нито да преговаря просто така?
„Войната вече зацикли във фаза на пълно взаимно изтощение, тя въвлича всички нас“, коментира той.
По-рано Радев заплаши, че ще наложи вето на всяка инициатива в ЕС
за налагане на санкции срещу ядрената енергетика на Русия.
Причината е, че това ще повлияе пряко на нашата ядрена енергетика.
На този фон се изправяме пред обичайна за нас ситуация: от една страна плюем и сме против “лошия” Брюксел, но в същото време искаме от него нови и нови милиони и милиарди.
Същата е работата и с отбраната. Ние
няма да полагаме никакви усилия и няма да харчим наши пари,
защото Те – Брюксел и Вашингтон – са длъжни да ни пазят и да ни осигурят самолетите F-16 с предимство, т.е. да получим “стоката” си преди всички останали държави, включени в списъка на чакащите далеч преди нас.
Факт е, че трябва да направим всичко възможно, за да получим помощ от ЕС за укрепване на границата, защото тези пари ни се полагат – на практика ние пазим Европа. Само че би било прекрасно, ако преди това сме изяснили много точно приоритетите си. за да защитим по-добре интересите си, не за нещо друго…
