Абхиджит Банерджи с Нобел за експериментален подход към бедността

На днешния ден през 1961 г. е роден индийско-американски икономист Абхиджит Винаяк Банерджи (Abhijit Vinayak Banerjee). През 2019 година Абхиджит Банерджи, заедно със съпругата си Естер Дюфло и Майкъл Кремър, получава Нобелова награда за икономика „за техния експериментален подход към облекчаването на глобалната бедност“.

Банерджи е роден на 21 февруари 1961 година в Бомбай в семейството на университетски преподаватели по икономика. Баща му е бенгалец, а майка му – маратхийка. Израства в Калкута, където през 1981 година завършва икономика в Калкутския университет, а след това и магистратура в Университета „Джавахарлал Неру“ в Ню Делхи.

През 1988 година Банерджи защитава докторат в Харвардския университет (най-старото висше учебно заведение в САЩ), след което преподава в Принстънския университет (един от най-престижните частни университети в света, 1988-1992 г.), Харвардския университет (1992-1993 г.) и Масачузетския технически институт (едно от най-елитните висши училища в света в областта на техниката и технологиите, от 1993 г.).Банерджи работи главно в областта на икономиката на развитието и социоикономиката.

Икономика на развитието e клон на икономиката, който се занимава с икономическите аспекти на процеса на развитие в страните с нисък доход на населението. Фокусира сее не само върху методите на промотиране на икономическия растеж и структурна на промяна, но също върху подобряване на потенциала на по-голямата част от населението – например, чрез здраве и образование, както и условия на труд, независимо дали чрез държавни (публични) или частни канали.

Социоикономиката (socioeconomics, socio-economics, social economics – за разлика от социална икономика, което идва от social economy) изучава обществото от гледна точка на икономиката.

Абхиджит Бенерджи е бивш президент на Бюрото за икономически проучвания и анализи на Индия. Той е експерт в областта на изследванита в рамките на икономическата теория.

Индиецът Абхиджит Банерджи, французойката Естер Дюфло и американецът Майкъл Креймър са развили методите си през 90-те години на миналия век с работа в държави като Кения и Индия, а сега експерименталните им изследвания доминират този раздел от икономическата наука. Ключовата част от тяхното изследване е вземане на обезсърчителен проблем с глобалната бедност и разбиването му до по-малки въпроси, на които по-адекватно може да се отговори. Например, за да се открият начин за подобряване на здравето на децата, те ще разгледат различни експериментални подходи като образователни методи, здравни системи, подходи в земеделието и достъп до кредит. 

Естер Дюфло е втората жена, което печели Нобелова награда за икономика. Нейният основен изследователски фокус е върху икономиката на развитието, особено здраве, образование, джендър и политика, както и осигуряване (обезпечаване) на кредит. Тя също е най-младият носител на Нобеловата награда за икономика. Банержи и Дюфло са двойка не само в научната работа, но и в живота.

Майкъл Робърт Кремър (Michael Robert Kremer) завършва обществени науки в Харвардски университет. През 1992 година защитава и докторат по икономика там и става преподавател по икономика в Масачузетския технически институт (1993-1999 г.) и в Харвардския университет (от 1999 година). Работи главно в областта на икономиката на развитието.

Наградата е учредена през 1968 г. от Шведската банка, най-старата централна банка в света (основана 1668) в деня на нейната 300-годишнина. Въпреки че наградата не присъства в завещанието на Алфред Нобел, тя се отъждествява с Нобеловите награди и получателите ѝ се обявяват като Нобелови лауреати на съответната церемония. 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст