Абхиджит Банерджи с Нобел за експериментален подход към бедността

На днешния ден през 1961 г. е роден индийско-американски икономист Абхиджит Винаяк Банерджи (Abhijit Vinayak Banerjee). През 2019 година Абхиджит Банерджи, заедно със съпругата си Естер Дюфло и Майкъл Кремър, получава Нобелова награда за икономика „за техния експериментален подход към облекчаването на глобалната бедност“.

Банерджи е роден на 21 февруари 1961 година в Бомбай в семейството на университетски преподаватели по икономика. Баща му е бенгалец, а майка му – маратхийка. Израства в Калкута, където през 1981 година завършва икономика в Калкутския университет, а след това и магистратура в Университета „Джавахарлал Неру“ в Ню Делхи.

През 1988 година Банерджи защитава докторат в Харвардския университет (най-старото висше учебно заведение в САЩ), след което преподава в Принстънския университет (един от най-престижните частни университети в света, 1988-1992 г.), Харвардския университет (1992-1993 г.) и Масачузетския технически институт (едно от най-елитните висши училища в света в областта на техниката и технологиите, от 1993 г.).Банерджи работи главно в областта на икономиката на развитието и социоикономиката.

Икономика на развитието e клон на икономиката, който се занимава с икономическите аспекти на процеса на развитие в страните с нисък доход на населението. Фокусира сее не само върху методите на промотиране на икономическия растеж и структурна на промяна, но също върху подобряване на потенциала на по-голямата част от населението – например, чрез здраве и образование, както и условия на труд, независимо дали чрез държавни (публични) или частни канали.

Социоикономиката (socioeconomics, socio-economics, social economics – за разлика от социална икономика, което идва от social economy) изучава обществото от гледна точка на икономиката.

Абхиджит Бенерджи е бивш президент на Бюрото за икономически проучвания и анализи на Индия. Той е експерт в областта на изследванита в рамките на икономическата теория.

Индиецът Абхиджит Банерджи, французойката Естер Дюфло и американецът Майкъл Креймър са развили методите си през 90-те години на миналия век с работа в държави като Кения и Индия, а сега експерименталните им изследвания доминират този раздел от икономическата наука. Ключовата част от тяхното изследване е вземане на обезсърчителен проблем с глобалната бедност и разбиването му до по-малки въпроси, на които по-адекватно може да се отговори. Например, за да се открият начин за подобряване на здравето на децата, те ще разгледат различни експериментални подходи като образователни методи, здравни системи, подходи в земеделието и достъп до кредит. 

Естер Дюфло е втората жена, което печели Нобелова награда за икономика. Нейният основен изследователски фокус е върху икономиката на развитието, особено здраве, образование, джендър и политика, както и осигуряване (обезпечаване) на кредит. Тя също е най-младият носител на Нобеловата награда за икономика. Банержи и Дюфло са двойка не само в научната работа, но и в живота.

Майкъл Робърт Кремър (Michael Robert Kremer) завършва обществени науки в Харвардски университет. През 1992 година защитава и докторат по икономика там и става преподавател по икономика в Масачузетския технически институт (1993-1999 г.) и в Харвардския университет (от 1999 година). Работи главно в областта на икономиката на развитието.

Наградата е учредена през 1968 г. от Шведската банка, най-старата централна банка в света (основана 1668) в деня на нейната 300-годишнина. Въпреки че наградата не присъства в завещанието на Алфред Нобел, тя се отъждествява с Нобеловите награди и получателите ѝ се обявяват като Нобелови лауреати на съответната церемония. 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Смятате ли, че резкият спад на туристи на българското Черноморие ще се оправи с правителствени решения?

Подкаст