Еврозоната е обединение на онези държави членки на Европейския съюз, които са въвели еврото като своя национална валута.
Когато еврото беше въведено за първи път през 1999 г. – първо за безналичните разплащания при търговски и финансови операции – еврозоната беше съставена от 11 от тогавашните 15 държави членки на Общността.
На 1 януари 2001г. – само година преди появата на еврото като монети и банкноти, към зоната се присъедини и Гърция. На 1 януари 2007 г. Словения стана 13-я член на еврозоната, последвана година по-късно от Кипър и Малта, от Словакия (1 януари 2009 г.), Естония (1 януари 2011 г.), Латвия (1 януари 2014 г.), Литва (1 януари 2015 г.) и Хърватия – на 1 януари 2023 година.
Всички държави – членки на ЕС, имат задължението да се присъединят към еврозоната, когато изпълнят необходимите условия за въвеждане на еврото. Това четем в информационен материал „Въпроси и отговори за еврото“, публикуван в сайта на БНБ.
Дотогава те участват в Икономическия и паричен съюз на ЕС като държава членка с дерогация. Единственото изключение е Дания, която има право на неучастие, посочено в протокол, приложен към Договора, въпреки че при желание в бъдеще страната може да въведе еврото.
Андора, Монако, Сан Марино и Ватикана са приели еврото като своя национална валута по силата на специални парични споразумения с ЕС и могат да издават свои собствени евромонети в рамките на определени ограничения.
Черна гора и Косово също са приели еврото като национална валута, но с едностранни актове. Тъй като нито една от шестте държави не е членка на ЕС, те не са част от еврозоната.
Кои държави са част от еврозоната?
Държавите членки на еврозоната са 20: Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словакия, Словения, Финландия, Франция и Хърватия.
Какви са критериите за приемане на еврото?
Постигането на номинално и устойчиво сближаване е условието за членство, съгласно Договора за ЕС, което страната ни трябва да изпълни. Постигането на такова сближаване се определя от изпълнение на критериите за членство в еврозоната, дефинирани в Договора от Маастрихт.
Единият от тях е критерий за ценова стабилност, според който средният темп на инфлация не надвишава с повече от 1.5 процентни пункта средния темп на инфлация в трите държави членки с най-добри резултати в областта на ценовата стабилност.
Страните кандидати трябва да имат бюджетен дефицит, който да не надвишава 3% от БВП, а държавният дълг да не надвишава 60% от БВП.
Средният размер на номиналния дългосрочен лихвен процент, измерен чрез доходността на десетгодишните държавни облигации, деноминирани в национална валута, за период от една година преди оценката да не превишава с повече от 2 процентни пункта средната стойност на показателя за трите държави членки с най-добри резултати в областта на ценовата стабилност.
Друг критерий е участие на националната валута във Валутно-курсовия механизъм II за период от най-малко две години преди оценката, без обезценяване спрямо централния курс към еврото.
Наред с изпълнението на правни, икономически и структурни мерки за укрепване на конкурентоспособността и устойчивостта на икономиката, пътят към плавното приемане на еврото е свързан и със задълбочено планиране и практическа подготовка за приемане на единната валута както от администрацията, така и от бизнеса и гражданите.
