Централната банка на Германия трябва да оповести до часове колко голяма финансова дупка ще се отвори в баланса й от растящите лихви, които, според анализатори, ще я натоварят с планина от загуби през идните години и ще изострят политическия интерес към покупките на огромни количества облигации. Бундесбанк е хваната в капана на разширяващата се пропаст между бързо нарастващите лихвени проценти, които плаща на търговските банки по депозитите им, и постъпленията от дълговите книжа за 1 трлн. евро, които придоби през последните години като част от програмите на Европейската централна банка за покупка на облигации – повечето с отрицателна доходност. Тази разлика заплашва да вкара Германската централна банка в първата загуба от 70-е години на миналия век и може да нанесе удар върху трудно извоюваното доверие в нея, въпреки заделените провизии от 20 млрд. евро за абсорбирането на всякакви дефицити за 2022-а.
По сметки на Даниел Грос от Центъра за европейски политически изследвания, Бундесбанк ще понесе загуби в размер на 193 млрд. евро от инвестициите си в правителствени облигации през идното десетилетие – повече от която и да било друга централна банка от еврозоната.
Влошаването на резултатите на германските централни банкери ще има негативен ефект върху публичните финанси на Германия. През последните десетина години те насочиха към държавната хазна печалби за над 22 млрд. евро под формата на дивиденти. В момента обаче не се очертава никакъв шанс за бюджетни вноски за трета поредна година точно когато Берлин има нужда от повече пари заради растящите лихвени проценти.
Финансовият министър на Германия – Кристиан Линднер – предупреди през седмицата, че годишната лихва, която правителството плаща по емитирания си дълг, е нараснала десет пъти само за две години – от 4 на 40 млрд. евро, след решението на ЕЦБ да спре да купува още облигации и да качи лихвените проценти с 300 базови пункта. „По този начин „Тези пари не могат да се харчат за други цели“, коментира за вестник „Билд“ Линднер.
Загубите могат да провокират и нови критики срещу ЕЦБ, която периодично под атаките на германците заради решенията й да купи активи за трилиони евро, предимно държавни дългови книжа, за да подкрепи икономиката на еврозоната. „Билд“ нарече неотдавна председателя на ЕЦБ – Кристин Лагард – „мадам инфлация“, упреквайки я, че прекалено късно е започнала да повишава лихвите в отговор на растящата инфлация. Все пак, това определение е далеч по-щадящо от епитетите „вампир“ и „гангстер“, с които германската преса обрисува предшественика на Лагард – Марио Драги.
„публичните критики ще растат“, прогнозира Улрике нейер – професор по икономика в университета „Хайнрих Хайне“ в Дюселдорф. „Първо, защото няма да има парични преводи към правителството; и второ – защото хората могат да решат, че независимостта на централната банка е в риск“.
Бившият председател на Бундесбанк – Йенс Вайдман – редовно гласуваше срещу решението на ЕЦБ за покупката на облигации, но беше малцинство. Правно оспорване на тези сделки все още може да има от германския конституционен съд.
Тежки времена очакват не само Бундесбанк. Колежките й от Нидерландия и Белгия също очакват значителни загуби и ще спрат да плащат дивиденти на държавите си. ЕЦБ обяви през миналата седмица, че не регистрирала никакви печалби за 2022-а и за първи път от 15 години насам няма да плати дивиденти. През януари Националната банка на Швейцария отчете рекордна загуба от 132 млрд. шв. франка, главно от валутни сделки.
Мнозинството анализатори поддържат становището, че целта на централните банки не е да правят печалби и не могат да фалират след като имат власт да печатат пари, въпреки че печалбите във всички случаи са по-добри от загубите.
Председателят на Бундесбанк Йоаким Нагел посочва, че рискът за отрицателен акционерен капитал (когато пасивите надхвърлят активите) е нищожен, защото институцията има над 3350 тона злато на стойност около 170 млрд. евро във Франкфурт, Ню Йорк и Лондон. Но пък загубите могат да увеличат натиска върху централните банкери да започнат да вталяват балансите си.
ЕЦБ вече обяви плановете си да редуцира своя портфейл от облигации за почти 5 трлн. евро с по 15 млрд. евро на месец от март нататък като не инвестира повторно средствата от някои книжа на падеж. Което, по оценка на анализатори, е движение „със скоростта на ледник“ и поддържането на толкова дебел баланс открива възможност за значителен политически натиск върху институцията.
Бундесбанк спечели аплодисментите на обществеността за бързата си реакция за увеличение на лихвените проценти през 70-е години на миналия век, което помогна на германия да избегне двуцифрената инфлация, изтормозила по-голямата част от западния свят. Солидната й репутация бе характеризирана с остроумна забележка от бившия председател на Европейската комисия Жак Делор, че „не всички германци вярват в Господ, но всички вярват в Бундесбанк“.
