Най-скучните избори и не съвсем

Местни избори 2015 гласуване бюлетини гласоподаватели

Изборите у нас през последните две години започнаха да се правят толкова начесто, че вече се превърнаха почти в рутина. В нещо банално и досадно. А това не се отразява никак добре нито на избирателите, нито на самите политически субекти.

В навечерето на поредния предсрочен парламентарен вот на 2 април няма емоции, вълнения и фанфари. През месеца на кампанията може и да се вдигне малко повече шум, но и той ще отиде в графата – рутинно. Просто всички чакат да минат и това гласуване, и единственият въпрос, който се задава и обсъжда, е ще излъчили ли новият парламент правителство.

Нито водачите на листи, нито присъствието или не на разни хора в тях, правят кой знае какво впечатление. Да не говорим за програми и послания. Общо-взето

ГЕРБ и БСП залагат на проверени, верни кадри.

Бойко Борисов на министрите си от третия му кабинет и няколко изявени депутати. Корнелия Нинова на приближения си кръг, който като преторианска гвардия я пази от вътрешната опозия (и от президента). Да, има някои малки промени – като липсата на финансиста Кирил Ананиев от листите на ГЕРБ, или промяната на някои водачи в БСП, но в общи линии картината остава същата.

При новосформираната коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България” е по-различно. За да може въобще да се сформира обединението и двете страни трябваше да направят някои тежки компромиси, както и да се лишат от знакови свои депутати. ПП тръгва към тези избори без остриетата си Иван Христанов и Александър Дунчев, а ДБ – без Кремена Кунева, Борислав Сандов и Георги Ганев. Запазеното място на Мартин Димитров в листата в 24 МИР-София е отстъпено на Лена Бориславова, а икономистът е пратен в Русе. Лидерът на ДСБ Атанас Атанасов е „командирован” в Кърджали, където няма никакъв шанс, но е подсигурен с втората позиция в 23 МИР-София, където водач е лично Кирил Петков.

При ДПС голямата изненада е Филиз Хюсменова, която очевидно приключва с евродепутатската си кариера и се връща в българската политика като водач на листата във Варна.

Движението явно подсилва управленския си капацитет,

тъй като тя има опит и като министър, а лидерът Мустафа Карадайъ и други ръководни кадри правят недвусмислени заявки за участие в управлението на страната.

При „Възраждане” почти няма промени. Очевидно след „издънката” с Елена Гунчева и „емигрантката” в БСП Цвета Галунова, предводителят Костадин Костадинов подбира по-внимателно хората си.

И въпреки че на пръв поглед всичко в предстоящите избори изглежда горе-долу същото като в предишните – същите участници и главни действащи лица, същите „червени линии” и послания, почти същите кандидат-депутатски листи, има и някои малки разлики.

На първо място това е

промяната в изборните правила

– връщането на хартиената бюлетина и ръчното броене на тези хартийки и другите, които ще „изплюват” машините. Машинният вот не само беше осакатен, но на практика беше премахнат. Добре че съдът поне не позволи резултатите от броенето на двата вида бюлетини да се вписват в една графа. Във всеки случай пак ще станем свидетели на купуване на гласове, на контролиран вот, на грешни и надраскани секционни протоколи.

За първи път ще има видеонаблюдение при броенето на бюлетините, но то едва ли ще улесни порцеса и ще гарантира пълна прозрачност при положение, че уморените членове на СИК, колкото и да са добросъвестни, ще правят грешки, ще поправят. Което ще забави отчитането на резултатите. Възможно е пак да се повторят опашките пред районните избирателни комисии и среднощното предаване на изборине книжа.

Прави впечатление също по-малкият брой партии и коалиции, участници в надпреварата. Те са общо 21, като на предишния вот са били 29. Това свидетелства за някакво окрупняване на политическите субекти от една страна, а от друга – за отпадане на малки формации с минимална електорална тежест, които обаче разсейваха гласовете и донякъде объркваха избирателите. Този процес би могъл да се приеме и за оздравителен.

В навечерието на предстоящите избори излезе вторият списък на

санкционирани по закона „Магнитски”,

в който попаднаха знакови личности за ГЕРБ и БСП. Десницата очакваше този факт да предизвика буря, срив за тези партии. Но засега виждаме, че нищо такова не се случва. БСП застана твърдо зад Румен Овчаров и бившите шефове на АЕЦ „Козлодуй” и ги защити. ГЕРБ се разграничи с половин уста от Владислав Горанов, който не е в ръководните органи на партията, но си остава неин член. А Делян Пеевски от първия списък пак е водач на две листи на ДПС. С други думи, не се очаква вторият списък по „Магнитски” да произведе кой знае какъв електорален ефект. Още повече, че нашенската прокуратура продължава да се прави на „дръж ми каскета”.

Другото интересно е, че

около изборната бариера се въртят три малки формации,

от чието влизане или не в парламента може да зависи съставянето на евентуално редовно правителство. „Български възход” на бившия служебен премиер Стефан Янев има шанс отново да бъде в Народното събрание. В предходното тази партия показа, че е доста съглашателска и готова да се сдружи с всеки без особени идеологически или морални скрупули. Нейните гласове, колкото и да са малко, може да се окажат жизнено важни за накланянето на везните към единия или другия блок, съответно ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.

„Има такъв народ” също се завърна с амбицията да прескочи прага и да бъде активен участник при формирането на следващото управление. Ако това стане, процесът едва ли ще бъде улеснен. По-скоро ще стане обратното, като се има предвид, че тази партия твърдо държи на имиджа си на антисистемен играч.

Не може да не се отбележи и появата на „Левицата!” в лявото пространство. Нейният потенциал не е особено голям, като се има предвид, че се състои основно от формации и личности, отцепили се от БСП в различни периоди, т.е. от червени динозаври. Но тя също е близо до бариерата и със сигурност ще дръпне гласове от Столетницата, особено след последните изпълнения на конгреса й, когато бяха изключени накуп 14 социалсти.. От структурите на БСП в страната също напуснаха хора. Това дава шанс на „Левицата!” да прескочи прага и също да стане участник във формирането на следващата власт. Тя, „Възраждане” и „Български възход” може да си поделят разочарованите от БСП гласове, което ще се отрази негативно върху изборния резултат и тежестта на социалистическата партия. Въпросът е на кого ще стигнат тези гласове, за да стане фактор в следващото Народното събрание.

Любопитно е, че три от формациите, състезаващи се за парламента, решиха да подсилят предизборните си кампании и със

събиране на подписи за рефередуми.

Засега най-напред в тази класация е партията на Костадинов, която вече е събрала над 350 000 подписа (без тези от чужбина) за свикване на всенарадно допитване за запазване на българския лев и против въвеждането на еврото на този етап. Следва подписката на ИТН за допитване до суверена дали България от парламентарна да стане (полу)президентска република. А преди седмици Националният съвет на БСП под давлението на Нинова реши да проведе референдум против въвеждането на джендър идеологията (каквото и да значи това) в българските училища. Доколко тези допълнителни инциативи ще помогнат на инициаторите си, ще се види на изборите.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Как смятате, промените по бул. "Витоша" и бул."Патриарх Евтимий" ще подобрят ли организацията на движението в центъра на София?

Подкаст