Засега Русия преодолява успешно санкциите на Европейския съюз и на страните-членки на Г-7 и успява да достави изключително важни полупроводници и други технологии за войната си в Украйна, твърди дипломат от ЕС. Руският внос като цяло се е възстановил почти до предвоенните си равнища от 2020-а и анализатори на търговски данни предполагат, че съвременните чипове и интегрални вериги, произведени в Европа и в други съюзнически държави, са били изпратени на Москва през трети страни като Турция, Обединените арабски емирства и Казахстан, допълва дипломатът, като се позовава на частни оценки.
Брюксел и Г-7 предприеха множество кръгове от санкции от началото на руското нахлуване в Украйна преди година в опит да обезсилят руската военна машина и да поразят руската икономика. Данните обаче предполагат, че реалното отражение на наказанията в някои области е доста по-незначително от очакванията. Което, според експерти на консултантската фирма „Оливър Уаймън“ означава, че „само въвеждането на нови санкции не е достатъчно“ и „правителствата вече се нуждаят от механизми за спазването им“.
Доставките от Китай за Русия също са скочили, защото Пекин играе все по-засилваща се роля в пратките за Москва, допълва пожелалият анонимност европейски дипломат. Мнозинството държави извън ЕС, които не са санкционирали Кремъл, обаче не престават да отричат, че не помагат на руското правителство.
Брюксел е наказал почти 1500 индивида, ограничил е износа на стотици стоки и технологии и е отразял много ключови за Москва източници на приходи. Някои официални представители на общността обаче се възмущават, че блокът все още няма ефективна „апаратура“ за задействане на тези мерки и изостава след съединените щати. Американците, които от почти век санкционират чуждестранни сили, имат централизирана агенция, по-ефикасни процедури за набиране на информация, както и по-стриктно законодателство и инструментариум за привеждане в действие на правилата у дома и зад граница. Докато в ЕС това задължение пада основно на плещите на държавите членки. Европейската комисия следи за прилагането на санкциите и издава указания, но националните власти са отговорни за установяване на нарушенията и налагането на глоби. А това означава, че резултатите са незадоволителни.
На повърхността наказанията изглеждат ефикасни. Руското стопанство се е свило и много руски банки и компании остават отрязани от международната финансова и търговска система. Налице са и доказателства, че рестрикциите върху европейски и американски технологии са отслабили ключови руски промишлени сектори и са затруднили способността им за бъдещо развитие. Информацията, събрана от базираната в Женева компания за търговски данни „Трейд дейта монитор“ обаче показва, че някои забранени стоки, най-вече съвременни полупроводници, достигат до Русия през трети страни, променили рязко търговските си навици след руското нахлуване в Украйна. И в някои случаи износът на технологии за Москва, които могат да се използват за военни цели в Украйна, са скочили от почти нула до милиони долари.
Ключов пример е Казахстан: през 2022-а държавата от Централна Азия е изнесла съвременни чипове на стойност почти 18 млн. щ. долара за Русия срещу едва 12 хил. долара преди началото на войната. Износът на тези елементи от Турция за Кремъл е бил за 2.8 млн. долара, а на Сърбия – за 2.2 млн. долара срещу почти нула преди началото на инвазията.
Всяка година между 2017-а и 2021-а Москва е купувала полупроводници и интегрални схеми за средно 163 млн. щ. долара от ЕС, Съединените щати, Япония и Великобритания. През 2022-а обаче стойността пада на около 60 млн. долара. Остатъкът се попълва от Турция, Сърбия, ОАЕ и половин дузина други страни от Източна Европа и Централна Азия, като същевременно доставките на високотехнологични компоненти за тези държави са скочили със сходни количества. Подобна конфигурация е налице и при стотици продуктови категории, но тя е особено ярко изразена при съвременните чипове и интегрални схеми, които могат да се използват за военни цели. Което притиска ЕК и партньорите й да отделят все по-голямо внимание на затягането на санкциите и на затварянето на всякакви вратички, през които те да могат да бъдат заобикаляни.
Проследяването на доставките не винаги е надежден процес: купувачите понякога използват комплексни корпоративни средства и модели за дистрибуция, за да прикриват крайната дестинация на стоките. Непълната документация пък може да задълбочи неяснотата, както и точките, в които продукцията се пренатоварва на други превозни средства или се пренасочва.
На 2 март администрацията на американския президент Джо Байдън публикува специално предупреждение към посредниците, които заобикалят санкциите и контрола върху износа за Русия. В него са посочени Китай, Армения, Турция и Узбекистан като места, които биха могли да се използват за незаконно пренасочване на забранени продукти към Москва.
Г-7 пък обяви през миналата седмица нов механизъм за засилване на контрола по изпълнението на забраните, а ЕС въведе няколко инструмента в последните си пакети, които да проследяват помощниците на Русия. Държавите от блока обаче досега се въздържат да използват някои от тези инструменти и да следят потенциалните нарушители у дома, поне публично. Което открива дебата къде да става подялбата на отговорностите между Брюксел и европейските столици когато става въпрос за политически мерки.
Според Томс Платакис – временно изпълняващ длъжността на директор на Латвийското поделение за финансово разузнаване, „най-подходящо за всички би било да има една институция на равнище ЕС“. Латвия е криминализирала нарушението на санкциите, докато други държави от общността не са, така че нарушителите могат да се обърнат към онези, в които заобикалянето на наказанията би довело до по-ниска потенциална глоба.
При прилагането на последователни кръгове от санкции страните от ЕС внимават да ограничат отражението им върху собствените им фундаментални показатели и върху по-широката глобална икономика. Което, на моменти води често до ожесточени дискусии между страните-членки на общността за изключенията и за изискванията. Всяка следваща наказателна фаза е стъпка напред към нови мерки и стъпка назад към нови изключения, а някои държави от ЕС не са достатъчно ентусиазирани да следят за прилагането на забраните.
„Изпълнението на експортните санкции не е тривиална задача“, посочва Беата Яворчик – главен икономист на Европейската банка за възстановяване и развитие. Тя допълва, че „всяко правителство иска всички други държави да ги задействат, но предпочитат да е снизходително към своите фирми, което се вижда от рестрикциите за износ по време на студената война“. И „по този начин овластяването на националните държавни ръководители да следят за спазването на ограниченията не винаги работи перфектно“.
