Всички опити за промяна в изборното законодателство през годините водеха само до козметични промени и безплодни спорове, като, например, разправиите за машинния и хартиения вот. Важните неща обаче толкова рядко стават обект на дискусии, че направо не им обръщаме никакво внимание. А би било добре поне преди избори да си даваме сметка за законните, но не съвсем морални явления. Като, например – участието на един кандидат в две листи, както и използването на популярни личности като ракети носител – те печелят изборите, но никога не влизат в парламента.
В Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове се казва, че: „Всеки избирател се вписва само в един избирателен списък“. За сметка на това обаче: „Всеки кандидат за народен представител може да бъде регистриран само от една партия или коалиция. Кандидатите за народни представители могат да се регистрират най-много в два многомандатни избирателни района“.
Така се получава, че ние може да гласуваме само за един кандидат, а той може да се кандидатира на практика два пъти. Този пропуск в закона е деморализиращ и оставя горчивия вкус, че някои кандидати целят да служат като примамка за избирателите, а след това вотът им ще бъде подменен и от техния район ще бъде излъчен друг кандидат. Тази практика може и да е законна, но е дълбоко порочна. А на наказателнопроцесуален жаргон направо си е наказуема, защото на практика става дума за
въвеждане в заблуждение или измама.
Една от причините това да се случва е, че за съжаление нашите партии са лидерски, което означава, че освен председателят на партията и още петима партийци, които обикалят телевизиите, останалите кандидати са напълно неизвестни на голяма част от хората. Едва ли много от нас могат да посочат поне десет имена на кандидати от дадена партия. Освен това голяма част от избирателите с гласа си подкрепят партии, а не личности, и хал хабер си нямат кой е кандидатът от техния район. Ако изберете произволно 20 човека на улицата и ги питате кой е техният народен представител, със сигурност много малко ще могат да отговорят. Да не говорим, ако бъдат попитани
как точно ги представлява той и как могат да се свържат с него!
Това е много жалко, защото означава, че няма връзка между хората и институциите.
Единственият нормален отказ от място на избрания кандидат би бил по здравословни причини или настъпване на сериозни лични или семейни обстоятелства. Още повече, че избирателният процес и „самоотказването“ струват пари на избирателя.
За изборите на 2 април, Бойко Борисов – както обикновено – е водач на две листи – в София и в Пловдив. Този път той обеща наистина да стане депутат, а
не само да стимулира избирателите да гласуват,
а после да си седи в Банкя и да дава акъл от дистанция.
В две листи е и бившата председателка на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова, която ще води партийните листи в Русе и Разград, и бившият министър на просветата Красимир Вълчев, който е начело в листите в Шумен и Стара Загора.
Лидерът на “Има такъв народ” Слави Трифонов ще води партийните листи в Благоевград и Стара Загора, зам.-председателят на партията Тошко Йорданов ще бъде първи в Плевен и Варна, а сценаристът Ивайло Вълчев – в София област и в Бургас.
Съпредседателят на „Демократична България“ Атанас Атанасов
ще води коалиционната листа в Кърджали и и е подгласник на Кирил Петков в 23-ти МИР София.
Няма промяна в позициите на председателя на ДПС Мустафа Карадайъ, който традиционно води в Кърджали и Шумен. Начело на две листи е и лидерът на БСП Корнелия Нинова – в 25-и МИР в София и в Благоевград.
Крайно време е да стане ясно, че хората в България са граждани, а не само избиратели, затова са необходими ясни изборни правила, които да не оставят съмнение за дребен шрифт.Ако след изборите дойдат работещ парламент и правителство, с активен граждански натиск тези дефекти в законодателството могат да бъдат отстранени.
