В очакване на празника на всички жени – 8 март, в най-новия си брой 68 Banker Special потърси за блиц интервю три успешни дами, представителки на политиката, финансите и бизнеса. Зададохме им три въпроса:
1.Какви качества трябва да притежава една дама, за да бъде успешна в кариерата си и пълноценна в семейството си?
2. Кое Ваше постижение в професионален аспект Ви е донесло най-голямо удовлетворение и защо?
3. В навечерието на 8 март какво бихте пожелали на българските жени?
Илияна Йотова, вицепрезидент на Република България:
Да бъде отдадена и на двете. И да не измерва времето, което им отделя. Ние, жените, понякога забравяме, че денят е само 24 часа и изпитваме вина, когато работата „краде“ от часовете с най-близките ни.
Голямото професионално и житейско училище за мен беше и остава БНТ. В началото на 90-те години работата в „По света и у нас“ отваряше портите на света за нас, за България. Научи ме да бъда близо до хората, да говоря така, че да ме разбират, да бъда отговорна за думите си. Знаехме, че българските новини се четяха в цял свят.
Търсете новия 68 брой на Banker Special
В 1997 г. аз напуснах БНТ и оглавих пресцентъра на БСП. Превъртях ключа на затворената врата на „Позитано” 20. Сграда потънала в мрак, студена и недружелюбна. Трудно се създава екип в такова сложно време. Никой не влизаше там, освен шепа ентусиасти. Но хората край мен ми се довериха. Преживяхме трудни битки. Най-напред плахо, а след това дори шумно, в тази сграда левите хора намериха свой втори дом и затова сега се тревожа, че тази врата отново може да остане заключена.
И втората част на отговора е влизането ми в политиката. Едно голямо предизвикателство за мен. И съм щастлива, че избрах този път. А опитът, който натрупах за 10 години в Европейския парламент, е неоценим. Защото там мащабите са други. Европа е пъстра и многолюдна, но общият ни дух и ценности ни правят едно голямо семейство. Сега всичко, което зная и мога, давам за хората на България. Те заслужават и ме карат да бъда още по-амбициозна, зареждат, даряват със сила.
3. Откакто светът се е случил, жената все тича срещу вятъра. С ябълка или без в ръката, с ожулени колене или на токчета, ние се опитваме да спрем времето, да го забавим. За да стоплим домовете си, за да завием децата си късно вечер след работа, когато те вече спят. За да прегърнем мъжете си и им дадем нежността, която ги прави силни. Нека останем такива, нека не се променяме, за да пазим света.