Русия е успяла да спести зад граница около една трета от спечелените през 2022-а 227 млрд. щ. долара от износа на суровини, създавайки нова потенциална взривоопасна точка в условията на затягането на санкциите на Съединените щати и партньорите им срещу Москва заради войната в Украйна. По оценка на икономическия екип на агенция “Блумбърг”, грубо 80 млрд. щ. долара са били разпределени под формата на вложения в кеш, недвижими имоти и инвестиции в задгранични филиали. Укритите суми са сенчести резерви – страничен продукт на рекордния излишък по текущата сметка (грубо разликата между износа и вноса) – помогнали за укрепването на финансите на Кремъл след атаката срещу Украйна през февруари 2022-а.
“Заради забавената реакция на Европа срещу руския енергиен сектор, Москва успя да акумулира един от най-големите в историята излишъци по текущата си сметка”, посочва Мария Шагина – икономист лондонския Международен институт за стратегически изследвания. Тя допълва, че “това дефакто е нулирало ефекта от замразяването на активите на Руската централна банка през март 2022-а, защото Русия е успяла да възстанови загубеното”.
Всякакви нови постъпления, натрупвани зад граница обаче може да ги направи съблазнителна цел на руските противници, особено ако средствата са под контрола на държавата. Правителството е акционер в мнозинството от най-едрите руски износители, допринесли за миналогодишния финансов “урожай”, въпреки че въпросът за източника на парите и за субекта, който ги контролира, е по-голяма мистерия”.
С придобиването на международни активи през миналата година Русия е добавила еквивалента на около 5% от БВП. Това е близо до средния за 2009-2013-а – друг период на по-високи цени на суровия петрол и на ограничени валутни интервенции на централната банка.
Икономисти посочват, че акумулирането на международни активи е било по-скоро принудително отколкото доброволно. Санкциите са принудили руснаците да намалят вноса, докато цените на суровините са повишили приходите от износ. И вместо да мотивира корпорациите да натрупват задгранични средства, руското правителство е облекчило регулаторния режим, за да помогне за увеличението на вноса, необходим за стабилизирането на вътрешната инфлация.
Съдбата на руските парични средства извън страната е на прицел откакто украинските привърженици като Канада и Германия лансираха идеята за използването на замразените руски милиарди за компенсиране и възстановяване на Украйна. За правителството пък акумулираните зад граница активи са източник, който може да се източва чрез допълнителни налози на износителите, посочва Александър Кнобел от държавната Руска външнотърговска академия. Той смята, че когато Европейският съюз стане по-слабо зависим от руските енергийни доставки, е много вероятно активите извън Русия да привлекат по-голямо внимание като мишени за санкции.
Безпрецедентните наказателни действия срещу “Банк России” през миналата година вече блокираха около 300 млрд. щ. долара от резервите й, оставяйки шепа възможности за инвестиции извън китайски юани и злато. Активите, притежавани от руски бизнесмени също са замразени в някои западни юрисдикции, което ги обрича на забвение. При по-ниски цени на суровините и на влезлите в сила нови рестрикции на износа на черно злато, излишъкът по текущата сметка е паднал рязко. руските централни банкери очакват той да е в размер на 66 млрд. щ. долара през тази година, 48 млрд. долара през идната и 41 млрд. долара през 2025-а. И дори чуждестранните правителства да успеят да идентифицират собствеността на руските средства зад граница и да ги свържат с държавата, общата сума вероятно ще е по-скромна от оценките.
По данни на “Банк России” чистата стойност на придобитите през миналата година чуждестранни активи е достигнала 107 млрд. щ. долара. Икономистите на “Блумбърг” обаче смятат, че това число е надценено с около 21 млрд. долара. Те са достигнали до този размер като са компенсирали общата сума с разходите за туризъм, покупките на сенчеста флота от петролни танкери и преводите на руснаците към открити в чужбина сметки. Подобни банкови трансфери изкривяват данните, защото се появяват като увеличение на чуждестранните активи, но на практика представляват пренасочване на внос.
“Акумулирането на скрити резерви от Русия е напълно възможно”, посочва Сергей Гуриев – икономист, който навремето е бил съветник на руското правителство, но впоследствие е избягал в Париж, където в момента е ректор на Института за политически науки. За Гуриев “основният въпрос е до каква степен тези резерви ще са достатъчни да финансират бюджетния дефицит през 2023-а”.
