Търговската колегия на Върховния касационен съд отказа отказа да образува тълкувателно дело по въпроса за спирането на вписванията в Търговския регистър на новоназначени членове в бордовете на държавните дружества. Инициативата за тълкуване дойде от съдебния инспекторат, който постави въпроса: „Какви обстоятелства трябва да изследва и да има предвид съдът, когато разглежда исканията в охранителните производства по заявленията за вписване, заличаване и обявяване на промените, извършени от принципала?“
Проблемът нашумя преди две години с ударната подмяна на част от директорските бордове, оставени от ГЕРБ в наследство на служебните правителства на Стефан Янев. Първи срещу тях и бавните съдебни процедури възроптаха тогавашните министри на икономиката и на финансите Кирил Петков и Асен Василев. Последва сигнал на правосъдното министерство до съдебния инспекторат.
След тематична „ревизия“ на съдебната практика, инспекторатът стигна до извода, че
съдиите имат различни виждания
относно обхвата на дължимата проверка, когато бъдат сезирани с искане за спиране на охранителното производство заради внесен иск.
Част от магистратите приемат, че дължат само формална преценка за наличие на свързаност между спорното вписване и искането за неговото спиране. Те смятат, че самото завеждане на такова дело е достатъчно основание за спиране на охранителното. И затова отказват преценка на допустимостта на иска за спиране с аргумента, че тя следва да бъде направена само от съда, който е сезиран с него.
Друга част от съдиите по охранителните производства обаче смятат, че
дължат изследване на въпроса дали искът за спиране е допустим
с оглед наличието или липсата на правен интерес от предявяването му. И понеже инстанционният контрол по тези дела приключва пред апелативните съдилища, досега ВКС нямаше как да установи сам противоречията в практиката. Така се стигна до предложението за образуване на тълкувателно дело, с което трябва да бъде посочен обхватът на съдебната проверка при иск за спиране на вписванията на разпоредените от принципала промени, подаден от недоволната страна.
Изследването на съдебния инспекторат установи още, че
разнобоят в практика е сравнително ново явление,
което през последните две години е набъбнало. Допреди това масово се е прилагал формалният подход, според който при предявен редовен от външна страна иск за спиране на вписването, апелативните съдилища са били длъжни да го уважат. След това броят на съдиите, които смятат, че към предпоставките за спиране трябва да бъде добавен и правния интерес на ищеца от обжалване на процедурата по вписване, започва да нараства.
В сигнала на Инспектората до ВКС беше изложено конкретно развитието на казуса с „Напоителни системи“, при който
трима бивши шефове на дружеството поискаха
вписването на новото ръководство да бъде спряно.
В този случай апелативният съд застъпи новото виждане, като призна правото на принципала – като възложител на мандата – да го оттегли по всяко време.
Съдът посочи още, че от прекратяването на договора, за освободения произтича само право на обезщетение, но то не може да осуети вписването на заличаването му по партидата на дружеството. Затова искането за спиране на вписването беше отхвърлено и
новият борд на „Напоителни системи“ беше вписан.
Сходен казус се разви и при вписването в Търговския регистър на новото ръководство на Българския спортен тотализатор.
Най-напред Софийският градски съд спря вписването по искане на членовете на Управителния съвет – бившите футболисти Гошо Гинчев и Христо Йовов.
Спортният министър Радостин Василев реагира бурно, понеже двамата обявили преди това, че
няма да оспорват смяната на борда.
Направиха обаче обратното – с твърдението, че заповедта му за смяната им е нищожна – поради липса на правно основание за издаването й – и в резултат на това те все още са страни по валидно правоотношение с тотото.
Тезата на спортния министър беше, че в качеството си на упражняващ правата на държавата чрез възлагане на управлението, неговите актове пораждат правните си последици във вътрешните отношения между страните незабавно.
„Христо Йовов и Гошо Гинчев не са от кръга лица, които биха могли да влияят на вземането на решения от министъра на младежта и спорта като упражняващ правата на държавата в Българския спортен тотализатор, тъй като
не са собственици на Българския спортен тотализатор
и законът не допуска да предявят искове за незаконосъобразност на заповедта, която съм издал за освобождаването им“, заяви Радостин Василев. И подчерта, че по дело на Гошо Гинчев, в което той е оспорил предходна заповед за освобождаването му като член на УС на БСТ, съдът вече се произнесъл в този смисъл. Което се оказа точно така – делото е прекратено от друг съдия в СГС, който споделя новото виждане за необходимост от преценка на това дали искът за спиране е допустим.
„Възлагането на управлението на държавното предприятие е особен вид граждански договор, като страните по него са равнопоставени. Правата на държавата в държавното предприятие се упражняват от съответния министър. Макар че държавното предприятие е различна организационна структура, самата му регламентация в Търговския закон предполага приложение на регулациите, уредени в този нормативен акт.
Сключването и прекратяването на договора за управление е пряк резултат от назначаването или освобождаването на членовете на управителните съвети, което е
правомощие на върховния орган на управление на държавното предприятие.
В случай, че освободеният член на управителния съвет претендира накърняване на права в неговия патримониум, той би могъл да претендира защита на свои права, произтичащи от прекратяването на мандатното правоотношение. А не да атакува решението на принципала, упражняващ правата на държавата в държавното предприятие“, мотивира се съдията по иска на Гинчев, за да го отхвърли.
Междувременно, новите управници прилагаха паралелно възможните техники за смяна на бордовете, чиито членове не се вслушаха в намеците да си тръгнат доброволно. Един от начините е да бъде увеличен броят на членовете на управителния орган така, че пратениците на новата власт да станат мнозинство и да бъде избран втори изпълнителен директор. Този метод беше приложен успешно за рокадата на върха в Българския енергиен холдинг.
Другата техника е министрите да издават последователно заповеди за освобождаване на членове на борда,
докато попаднат на съдия, който да споделя новото виждане
за необходимост от преценка на допустимостта исковете за спиране на вписването.
Именно такава закана отправиха Кирил Петков и Асен Василев като служебни министри във връзка с промяната на надзора в Българската банка за развитие.
Независимо от горното, отказът на ВКС да образува тълкувателно дело по въпроса е мотивиран с липса на противоречива съдебна практика по въпроса за спирането на вписванията. Според мнозинството съдии в Общото събрание на Търговската колегия, сред представените от инспектората съдебни актове няма такива, в които
решаващият съдебен състав да е надхвърлил правомощията си
с извършване на преценка за допустимост на исковото производство за спиране на вписването.
„Липсват мотиви, че в производството (охранителното за вписване – б. а.) по чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК се дублира проверката (за допустимост на иска – б. а.), която исковият съд дължи по чл. 140 ГПК. Не е отречено, че тази проверка е изцяло в дискрецията на сезирания със спора съдебен състав.
Въпросът за допустимостта на предявения иск е интерпретиран в ракурса на преценката за наличие на преюдициален спор, какъвто може да съществува само, ако е заявен при наличие на абсолютните процесуални предпоставки за съществуването и упражняването на процесуалното право на иск и при липса на отрицателните такива, установими пряко и единствено от текста на исковата молба.
Спрямо поставения въпрос от предложението, с което е сезирано Общото събрание на Търговската колегия на ВКС, не се установява наличие на противоречиви изводи в тълкувателните мотиви на постановените съдебни актове, водещи до различно съдържание на крайния съдебен акт“, мотивират се върховните съдии.
