Няма как към външната инфлация и пренебрежимият вътрешен принос за нея да продължаваме да добавяме „политическа” инфлация. Политиците ни трябва да се вразумят и да не ни тласкат да плащаме техните властови амбиции с бъдещето на страната.
“Беше ясно, че разхлабената финансова политика си има своята цена. Това е моментът, когато онази неразумна политика на изпреварващо нарастване на всякакви доходи, харчене без контрол, намаляване на ДДС поради една или друга лобистка поправка доведе до това състояние, което е в момента”, каза Любомир Дацов, член на Фискалния съвет и бивш заместник-министър на финансите, уточнявайки,, че от 2021 г. група икономисти са предупреждавали за това.
По думите на Дацов в публикуваните от ЕК правила за бюджетите много ясно се казва, че “в следващите няколко месеца България ще трябва да влезе в параметрите поне на 3% дефицит за тази година. Иначе ще следват процедурите за свръхдефицит от следващата година”.
Финансовият експерт прогнозира, че ако тенденциите в бюджета се запазят, както вървят от началото на 2023-та, дефицитът в края й ще е между 8 и 9 млрд. лева. Неговата позиция е, че “За да покрием изискването за 3% дефицит, трябва да имаме максимум 5,5 млрд. лева дефицит в края на годината”. И при всички положение трябва или да намалим разходите, или да увеличим приходите с между 3 и 4 млрд. лева минимум.
“Ако за следващите 3 години не направим нищо, приблизително около 30 млрд. лева ще бъде дефицитът и съответно дългът, който ще трябва да поемем за следващите 3 години. Това означава инфлацията да се задържи по-висока, отколкото ще бъде в другите страни в ЕС, и понеже имаме фиксиран курс, това ще доведе до натиск за промяна на курса. Това е едно предположение, което може да се случи след 3 или 4 години, ако ние не правим правилната политика. Това се казва в този доклад на финансовата министърка Росица Вълкова и никой да не си мисли, че някой се готви да бута валутния борд. Просто се казва, че очевидно се случват лоши неща и трябва да направим правилните стъпки”, посочи Любомир Дацов.
Няма риск от фалит на държавата, няма нужда от намесата на МВФ и от тегленето на нов дълг, заяви и министър Велкова, в чийто доклад предния ден такава опастност съществува. Тя увери, че при дефицит от 3% финансите на страната са стабилни.
Според бившия министър на икономиката Николай Василев бюджетът изобщо трябва да е без дефицит. Още повече, че не вижда икономическа причина постоянно да имаме огромни дефицити и да говорим за финансова нестабилност.
Той даде и идея откъде могат да “се вземат” парите за това: “Дадохме 10 милиарда за ток тази година, всяка година ли ще ги даваме? Магистралите и другата инфраструктура могат да се строят на концесии. Това са много милиарди. Бюджетът може да се балансира, ако има политическа воля за това”.
Колкото до ситуацията около Бюджет’ 2023, Василев е на мнение, че „През последните 2 години властва популизъм, какъвто не е имало преди. Не обвинявам в нищо служебния кабинет, даже съм на страната на финансовия министър. Подкрепих я да не внася бюджет в края на миналата година. В парламента отново предизборно щяха да се упражнят с още 10-20 милиарда лева раздаване и нещата да станат по-зле от преди. Бюджет с 3% дефицит изобщо не е рестриктивен”.
Новите политици обаче са на нож с тезите на Росица Велкова.
„Служебният финансов министър описа почти апокалиптична картина на перспективите пред българския бюджет. Огромна част от апокалипсиса е фейк”, е убеден икономистът Георги Ганев, кандидат за депутат от коалиция „ПП-ДБ”. В неговите очи финансовият министър всява паника по време на предизборна кампания.
“Направи същото, макар в по-малко страшни краски, и по време на предходната предизборна кампания. Нито едно от апокалиптичните предсказания тогава не се сбъдна. Единственото следствие на паникьорското говорене тогава беше, че оскъпи пласирания тогава публичен дълг”, заяви Ганев, допълвайки, че в края на 2022 г. бюджетът е бил на дефицит под 3% на начислена и под 1% на касова база. .
„Всъщност това, което знаем за българския бюджет от началото на 2023-та е, че разходите продължават да нарастват с темпове подобни на тези от 2022-ра, но има намаление на темповете при приходите. Това намаление в приходите не може да се обясни с по-ниската ДДС ставка, основно върху хляба, която струва около 20 милиона лева на месец. Но може да се обясни с възстановяване на устойчиви до неотдавна схеми за избягване на плащания по ДДС от големи данъкоплатци. Защото е видно, че други данъци, при които е доста по-трудно да се лъже, приходите продължават с много бързите темпове на растеж”, подчерта Ганев.
Отношение по темата взе и Георги Кадиев от “Левицата”. „Надявам се утре г-жа Велкова да не е министър. Това, което тя е написала и умишлено е изтекло в медиите, е саботаж на валутния борд и влизането ни в еврозоната, всяване на паника сред населението. Според мен това е престъпление. В нейния доклад има текст, в който е записано, че има риск за курса на лева, установен от валутния борд“, коментира Кадиев, според когото става дума за координирана атака от Велкова с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов.
Както отбелязахме, ден по-рано становището на финансовия министър бе, че ако дефицитът бъде увеличен над 3%, това означава, че ще се създаде проблем за набиране на ликвидност и е възможно тогава да се прибегне до заеми от Международния валутен фонд.. Теоретично имало опасност за фиксирания курс евро/лев, ако дефицитите станат прекомерно високи.
Постфактум Велкова увери българските граждани, че няма риск от фалит. “Държавата не е фалирала и няма риск – изтъкна тя. – Няма риск и за валутния борд. При условие, че ние следваме една дългосрочна фискална политика, която е в рамките на 3%, тези рискове не са налице. Не може това да е фалирала държава при условие, че ние си плащаме редовно бюджетните плащания, задълженията, пенсиите. Другата седмица ще платим 3 млрд. дълг. Фискалният резерв, след плащането и погасяването на дълга, ще бъде в диапазон от 10 милиарда, така че това не е фалирала държава и няма тези рискове”.
Росица Велкова обясни също, че в доклада са представени два сценария: “Единият е, ако продължим с тези политики, които са по действащото законодателство, както в приходната, така и в разходната част, дефицитите за четирите години – от 2023-та до 2026 година, ще се движат в диапазона между 6-7%, което са твърде високи дефицити за такъв дълъг период, който трябва да представим пред ЕК и в Народното събрание. Тогава ще настъпят тези “черни” сценарии, които бяха извадени извън контекста на доклада. Затова ние – министрите, се обединихме да разработваме тригодишната прогноза и проекта за закон за следващата година с дефицит от 3%”.
Тези съображения министър Велкова изказа след като БНБ реагира на апоколиптичния сценарии в доклада й.
Няма причина за промяна на съществуващия курс на лева към еврото, заявиха от Българската народна банка пред БТА, отбелязвайки, че международните й валутни резерви са на най-високото си ниво за последните 30 години и “подобни твърдения за промяна на курса лев/евро са некомпетентни и безотговорни”.
От централната банка посочиха също, че не са водени разговори между техни представители и на Министерството на финансите относно евентуална промяна на курса и че “такава промяна е невъзможна“.
