Според министър-председателя в периода 1997 – 2001 година Иван Костов докладът на служебния министър на финансите Росица Велкова, в който се предупреждава за рискове пред държавната хазна, ако не се промени фискалната дисциплина, е написан от политик. В сряда, след като части от доклада изтекоха в медиите, Велкова даде извънредна пресконференция, на която трябваше да обясни, че държавата не е изправена пред фалит. „Докладът на Министерството на финансите прилича на оценка на рискове, направена от некомпетентен човек. Финансовото министерство няма правомощия да се изказва за курса лев-евро, което е в сферата на действие на Българската централна банка. България трябва да изпадне в неплатежоспособност и да не може да разчита на облигационните пазари, за да започне преговори с Международния валутен фонд. Има вероятност тези събития да се случат, но тя е почти чиста нула в най-близка перспектива, може би до 1% след няколко години. Стилът на доклада въобще не е стил на Министерството на финансите и аз не вярвам някой от старшите експерти там, шефовете на дирекции, да е написал тези редове. Това са изречения, които са вкарани с политически контекст“, коментира Костов пред Bloomberg TV.
Министерството на финансите има други страхове, които имат реална основа, смята експремиерът. „Те казват: При тези заложени политики, като обвързването на минималната работна заплата, увеличението на пенсиите, се очертава невъзможност да се влезе в дефицит в рамките на 3%. Дефицитът вероятно ще остане около 6.5%, или 11 млрд. лева. Но идва Народно събрание, което ще работи (ако работи) два месеца. Какво прави Народно събрание с кратък хоризонт? Видяхме какво направи 48-ото – изблик на разгулен популизъм. Направиха пробиви във фиска, създавайки допълнителни нееластични бюджетни разходи, които ни пращат на дефицит от 6.5%. Ако 49-ото Народно събрание е с кратък период, финансовото министерство разсъждава: Тези ще направят същите бели, но ако направят същите бели, дефицитът ще отиде над 6.9%, може да достигне 12 млрд. лева или 13 млрд. лева. С такъв дефицит еврозоната става невъзможна“, посочи още той.
Според бившият министър-председател е невъзможно високата инфлация бързо да се свали до приемливи за влизане в еврозоната нива, а и заложените разходи лесно могат да доведат до свръхдефицит. „В Европейската комисия и особено в Европейската централна банка нарушаването на два критерия – този за дефицита и този за инфлацията, прави невъзможно влизането на България в еврозоната в годините, в които това ще бъде отчитано. Това не може да стане с еднократни мерки и не може да се чакат никакви отстъпки от ЕС на базата на геополитически съображения. На България са ѝ необходими много сериозни системни политики, които да я изведат на хоризонта на ниска инфлация и консолидиран бюджет. Това не е проста работа, иска време и много компетентни хора, а не такива пушеци, които се хвърлят на сцената. Иска много упорита работа, която се боя, че няма кой да свърши“, изтъкна Костов.
Трябва да се действа превантивно срещу риска от допълнителни пробиви и увеличаване на бюджетните разходи и да се предупредят политиците за щетите, ако продължат предишните си действия в парламента. Самото изявление на министъра на финансите обаче нанася тежък удар по позициите на страната на международните финансови пазари, счита експремиерът. Той допусна, че процентът върху българските държавни ценни книжа ще се увеличи заради подобни „крайно непредпазливи и политически изказвания“. „Сигурен съм, че министър Велкова не отчита това“, допълни той. По думите му подобни изказвания нанасят щети и по авторитета на президента Румен Радев.
Според Иван Костов е невъзможно България да премахне валутния брод, без да влезе в еврозоната, тъй като няма как да събере такова мнозинство в парламента. Но заради геополитическата обстановка има опасност страната ни да бъде отклонена от европейското си развитие. „Рискът за нас е много голям и защото ние сме в периферията на Европа, не сме в Шенген, не сме в еврозоната. Ако нещо се откърти от ЕС или бъде изоставено на бурите на съдбата, това ще бъде периферията. От геополитически съображения единствената детерминанта, по която трябва да се движи България, е да влезе във вътрешния интеграционен кръг – в еврозоната и в Шенген. Иначе няма как да посрещнем тези рискове“, предупреди той.
Инфлацията остава най-острият проблем пред България. Тя се дължи основно на цените на природния газ, електроенергията, и петрола, съчетано със зърнената криза. Към 15 март цената на електроенергията на европейските борси и в България е с 4% по-ниска в сравнение с преди година, на газа е на нива, сравними с последните пет години, а на суровия петрол Brent се нормализират около 80 долара на барел, отчете бившият министър-председтел. „Импулсът е бил еднократен – това не е огън, който гори под тенджерата на инфлацията“, отбеляза той.
Идеята че инфлацията е внесена отвън е основателна, като ЕЦБ изглежда е прекалила с дългата си борба с дефлацията и наливането на пари. Но тази налята ликвидност не повдигна толкова силно цените в еврозоната, колкото в страните извън нея и част от балтийските държави, констатира Костов и продължи: „В България това стана, след като бяха пробити бюджетните разходи от Кирил Ананиев и Асен Василев – бяха раздавани пари на калпак и повишени доходите с изпреварващи инфлацията темпове“. Той сравни тази политика с действията на правителството на Жан Виденов: „Даваме пари, стимулираме потреблението и след това огромната разруха, защото тя е неминуема. Не искам да плаша никого, че това ще се случи и сега, но тази политика е пробвана на много места и никъде не е проработила“.
Инфлацията в малката кошница (над 22%) е имала много по-голям ефект върху домакинствата с ниски доходи, докато например заетите в производството са били компенсирани с големия ръст в заплащането заради липсата на работна ръка. Но това неравенство не се бори с раздаване на пари и енергийни помощи за всички или натиск срещу хранителните вериги да свалят цените, счита Костов. „Неравенството е много сериозна тема и не може да се атакува с тези средства. Тези средства само го увеличават. В икономиката виждам задълбочило се неравенство, което изисква сериозни политики, за да не отиде още по-надолу“, подчерта той.
Според него е трудно човек да бъде оптимист в такава ситуация и да не се тревожи за страната си заради липсата на достатъчно професионализъм. „Сферата на финансите не бива да се политизира. Там може да се политизират само данъците – данъчната система е отражение на политическата воля. Тя казва на кого разчиташ, от кого взимаш парите. Съгласен съм с Асен Василев, че не събират в момента данъците. Не може да имаш такава инфлация и да събереш по-малко ДДС – това е очевидно невъзможно. От друга страна, не можеш да водиш такава политика. Нивото на моето разочарование ме кара много внимателно да наблюдавам поведението на политическата формация, за която ще гласувам. Ако те не изпълнят задължението си да вкарат бюджетния дефицит в рамките на 3%, аз няма да гласувам повече за тях“, категоричен е той.
