Китайският президент Си Дзинпин пристигна в Москва броени дни, след като Международният наказателен съд (МНС) издаде заповед за арест на руския президент Владимир Путин за военни престъпления. Тази заповед попари надеждите на Кремъл да натрие носа на Запада и да му покаже, че не е в международна изолация. Аргументът е железен: каква ти изолация, след като Червения площад лично стъпва един от най-влиятелните световни лидери? Ех, мечти…
Независимо от факта, че Русия не признава Международния наказателен съд, Путин си е в тежка изолация, защото общо 123 държави го признават и решенията му са валидни за тях. Китайският президент прекрасно знае това и едва ли ще стигне по-далеч от призивите за мир и абстрактните, но безкрайно банални
лозунги от типа „Безгранично приятелство“ и „Безусловно партньорство“.
Кремъл съобщи, че е предвидено и подписването на важни двустранни документи, които да задълбочат руско-китайското сътрудничество. Очаква се да бъдат обсъдени повече от 12 декларации, една от които ще да бъде за „тясно сътрудничество“ и преминаване на отношенията между държавите “в нова ера”.
Владимир Путин и Си Дзинпин са се срещали около 40 пъти, откакто лидерът на Китай пое президентството през 2012 година. Днешната ситуация обаче е без аналог – Си ще разговаря с колегата си от висотата на безспорното си влияние в света и след като миналата седмица получи
трети безпрецедентен мандат като президент на Поднебесната империя.
Седмица преди началото на руската инвазия в Украйна, Москва и Пекин обявиха “безгранично партньорство” между две държави. Днес обаче 3-дневното посещение на китайския лидер може да покаже, че колкото и Москва да се умилква около Пекин чрез тънките цени на природния газ и петрола, руско-китайските отношения все пак имат някакви граници.
Десетилетия наред двете империи бяха в обтегнати отношения, които се затоплиха осезаемо едва с идването на власт на Си. Най-вече заради икономическите интереси, които са приоритет за Пекин и които китайският лидер никога не оставя на втори план, макар
често да нарича Путин “моят най-добър приятел и колега”.
Това обаче беше преди войната в Украйна. Дотогава двамата имаха обща цел – да променят световния ред, да смачкат хегемонията на Запада и да намалят влиянието на щатския долар, като насърчат използването на собствена валута в международната търговия.
Сега световният ред е обърнат с главата надолу и никой не е в състояние да предвиди дали Москва ще е в позиция да решава кой и как ще реди новия глобален пъзел.
Официално Пекин е “неутрален” за войната и предложи „мирен план“ от 12 точки. В него обаче липсват доста основни въпроси, като например – съдбата на окупираните територии. Пекин отказва да осъди войната, не налага санкции на Москва и рязко увеличи вноса на изкопаеми горива от Русия. Наскоро Съединените щати обвиниха Пекин, че
планира доставки на оръжие за Москва,
но китайското ръководство категорично отрече обвиненията. Много страни са склонни да повярват на Пекин, защото откритата военна подкрепа за Москва ще повлече след себе си много западни санкции, от каквито китайската икономика – особено след тежките поражения от ковид епидемията – няма абсолютно никаква нужда.
Миналата седмица литовският президент Гитанас Науседа заяви, че
Пекин има интерес войната в Украйна да продължи.
„Ролята на Китай във войната на Русия в Украйна е по-скоро разрушителна, отколкото конструктивна“, коментира той.
Все повече анализатори, предимно в САЩ, твърдят същото. Според тях Си има полза конфликтът в Украйна да продължи, защото отклонява вниманието на Вашингтон от надпреварата с Пекин. Освен това, продължителната и много скъпа подкрепа на САЩ за Украйна отклонява към Киев ресурси, които иначе спокойно би могло да бъдат насочени към Азиатско-Тихоокеанския регион. Колкото и да е мощна,
американската икономика не е неизчерпаема и Пекин много добре знае това.
В Москва китайският лидер ще се представи като миротворец от позицията на голяма световна сила. Ще се изкаже ласкаво за Путин, колкото да покаже „мускули“ на Щатите, но всяка дума ще бъде премерена, така че хем да не отблъсне Москва, която му е толкова икономически изгодна, хем да не разгневи Запада, чийто пазари са му много важни.
И Путин, и Европейският съюз могат да научат много от Китай и САЩ как се гонят собствените интереси и че не е случайно, че тези страни са най-големите геополитически играчи.
