От външното министерство са сериозно обезпокоени, тъй като все още не са получили достъп до машините за гласуване. Оттам уточниха, че винаги са искали достъп около 20 дни преди вота, а до 15-ия ден се справят без проблем. „В този случай не бихме могли да гарантираме машинното гласуване, особено до по-далечните секции в чужбина. Тъй като дори като ги получим, е необходимо време за обработка. Няма място за паника, тъй като след промените в Изборния кодекс отново имаме хартиени бюлетини“, заяви на брифинг секретарят на Министерството на външните и председател на работна група „Избори“ Иван Кондов. По думите му проблем ще бъде, че не може на сто процента да се гарантира доставката на машините, особено до далечни дестинации като САЩ и Канада. За двете държави са предвидени общо 13 устройства.
Кондов представи броя на секциите в различните държави. Отново най-много разкрити секции има Турция. Там най-много ще бъдат и секциите с машинно гласуване. Адресите за гласуване са публикувани на сайта на МВнР и на интернет страниците на нашите дипломатически и консулски представителства. „Тези адреси може да се променят. Случва се поради проблеми с местоположението, с помещението. Затова ще призова българските граждани дори в деня на изборите да консултират адреса на секцията, в която са избрали или са записани да гласуват“, каза той. Проверка може да бъде направена и чрез ГРАО.
Все още тече подборът на членовете на секционните избирателни комисии. Във всяка една секция ще има представител на държавата. Има промяна в Изборния кодекс, която задължава да бъде изпратен по един служител на държавната администрация. 534 човека ще бъдат командировани от София в секциите в чужбина, останалите ще бъдат представители и служители на дипломатическите и консулските представителства. Партийно заетите места са около 1900.
България е силно обезпокоена от последователните действия на Република Северна Македония за ограничаването на правата на сдружаване и свободно изразяване на българската общност. „При закриването на българския клуб „Иван Михайлов“ в Битоля Скопие не представи каквито и да е реални аргументи. Решението е безпринципно, тенденциозно и едностранно поставяне на имената на сдруженията в изкривен исторически и идеологически контекст. Това, че убежденията на българите в Северна Македония не са съвместими с историческата доктрина там, не означава, че те не са съвместими с правния ред и демократичните принципи. Оценките за Иван Михайлов не почиват на обемния корпус от исторически свидетелства и са насочени към запазване на монопола на една преднамерена и ревизионистка интерпретация на общата ни история, особено ще се касае до твърденията за антисемитски убеждения на Иван Михайлов“, коментира заместник-министърът на външните работи Костадин Коджабашев.
От МВнР изтъкнаха, че Република Северна Македония защитава тълкуване на историята чрез забрани за свободно изразяване на различни мнения, критични към официалния наратив и така нарушава основополагащи принципи на ЕС като тези за свободно изразяване и свободно движение. Затова страната ни ще се обърне към ЕС за защита на правата на българите в югозападната ни съседка.
„Бавното правораздаване контрастира силно със скоростта, с която бяха заличени български сдружения. Най-накрая получихме информация от Скопие за палежа от миналата година на центъра в Битоля. Вместо извършителят да бъде преследван с цялата строгост на закона с цел превенция на подобни посегателства в бъдеще, прокуратурата е сключила сделка с обвиняемия, за да получи възможно най-малко наказание. Това ще насърчи и други подобни посегателства. За посегателството срещу българския културен център в Скопие учудващо е, че без да е установен извършителят, прокуратурата е категорична в мотива му – кражба. Това е първо посегателство срещу институция на чужда държава в Скопие, а местните власти, вместо да откриват извършителите, губят енергия и време, за да покажат, че такъв проблем не съществува“, смята Коджабашев.
МВнР оценява изключително високо подписаната декларация за стратегическо партньорство между България и Румъния, отчете заместник-министърът. Документът заема съществено място в съвременната история на отношенията между България и Румъния, отбеляза той.
Миналата седмица президентът Румен Радев и румънският му колега Клаус Йоханис, който беше на официално посещение у нас, подписаха политическа декларация за издигането на двустранното сътрудничество на ниво стратегическо партньорство между двете държави. По този начин страната ни се включи в групата страни, с които Румъния има подписани декларации и развива стратегическо партньорство – САЩ, Франция, Испания, Италия, Полша, Унгария, Турция и Япония, поясни Коджабашев и добави, че подписаният документ със сигурност надгражда Договора за приятелство, сътрудничество и добросъседство между България и Румъния от 1992 година. Декларацията е в съответствие с новите реалности във външната политика на двете страни – членството в НАТО, Европейския съюз, както и общата им отговорност за сигурността и стабилността в Черно море, и региона на Източна Европа.
