“По редица процеси и индикатори усещаме крещяща нужда от стабилност в изпълнителната власт, от по-дългосрочна визия за развитието на страната. Удължаващите се бюджети са една от причините, заради която настояваме да се сформира правителство с възможно най-дълъг хоризонт на действие. На второ място стои притеснението, че ключови въпроси, процеси и ресурси са поставени на карта да бъдат или пропуснати, или загубени.”
Това заяви президентът на Конфедерацията на независимите синдикати (КНСБ) Пламен Димитров по време на среща на ръководството на конфедерацията и нейните основни членове с водачите на листи от коалиция “БСП за България”. От страна на партията присъстваха проф. Румен Гечев, Георги Гьоков, Христо Проданов и Иван Ченчев. Дискусията бе част от вече традиционните разговори на конфедерацията с представители на основни политически сили преди предстоящите парламентарни избори.
Димитров обясни, че се опасява, че могат да бъдат загубени европейските ресурси, до които България има потенциален достъп чрез Плана за възстановяване и устойчивост. Лидерът на КНСБ допълни, че към момента държавата буксува основно заради липсата както на законодателни промени, така и на политически решения в сферата на енергийния сектор. Президентът на Конфедерацията уточни, че при този сектор водеща е експертизата, но трябва да има и стратегически, и политически решения за бъдещето му, тъй като е гръбнакът на икономиката. По думите му опитът, който правим в момента за предоговаряне на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), е палиативен.
Пламен Димитров изрази притесненията на Конфедерацията заради липсващата визия как в социален план ще се компенсират ударите и шоковете от кризите и инфлацията. Синдикалистът подчерта, че през последните две години сме видели какви ли не чудновати, екстравагантни и неправилни решения в социалната система.
Пред представителите на БСП Димитров представи визията на КНСБ, залегнала в Меморандума за социално-икономическо развитие на България до 2027 година. Сред ключовите прогнози и очаквания на конфедерацията са номинален растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) между 13 и 15 млрд. годишно. Ако се реализира, това ще даде фискално пространство между 5 и 6 млрд. допълнително на година за нови политики или продължаване на стари, развитие на съответни процеси и цели.
От Конфедерацията заявиха, че този ресурс трябва приоритетно да се ориентира към социалните разходи, за да се достигне в края на предстоящия мандата до 23 процента от БВП за социални и здравни разходи. Той изтъкна и необходимостта от продължаващ ръст на доходите, така че през 2027 г. средната работна заплата да достигне 3100 лева, минималната съответно 1550 лева, а заплатата за издръжка да е около 2 хил. лева.
Президентът на КНСБ обясни, че за да се поддържа поне 5% годишен ръст на икономиката, е необходимо да се преструктурират основните ѝ двигатели – земеделието, целият продоволствен сектор, енергетиката и индустрията, обвързана с липсващата в момента национална стратегия за реализирането на зеления и дигитален преход.
Председателите на федерации към Конфедерацията повдигнаха въпроси и за проблемите във ВиК сектора, здравеопазването, вътрешната сигурност, енергетиката, хранително-вкусовата промишленост.
