Председателката на Европейската централна банка Кристин Лагард доказа, че може да отстоява мъжки позициите си и се очертава като най-големият “ястреб” сред колегите си по света. Което дава основания за покупка на еврото и продажба на германските държавни облигации.
Госпожа Лагард заяви категорично след проведеното през миналата седмица официално съвещание на банковия управителен съвет за паричната политика, на което бе решено лихвите да се качат с по 50 базови пункта, че връщането на инфлацията на еврозоната до целевото й равнище “не подлежи на обсъждане” и няма да става “разменна монета”. За разлика от нея, председателят на Федералния резерв Джеръм Пауъл предложи по-щадящо лихвено повишение от 25 базови пункта и обяви, че щатските парични стратези обмислят лихвена пауза. Колегата му от “Бенк ъф Инглънд” Андрю Бейли също се съгласи на 0.25-процентно увеличение на лихвите на Острова и каза, че инфлацията вероятно ще се охлади “рязко”.
Разширяващото се разцепление в монетарната политика е в ядрото на две търговски стратегии, предпочитани от инвеститорите във валута и в държавни облигации.
За страгезите на “Ситигруп”, “Сосиете женерал” и “Дойче банк”, инфлационните насоки на Лагард осигуряват попътен вятър на еврото, което може да поскъпне до 1.10 щ. долара през идните месеци. И ако през идната седмица бъдат публикувани “горещи” инфлационни данни за Испания и Германия (бел. ред. – на 30 март) и за цялата еврозона (ден по-късно), те могат да затвърдят мнението, че ЕЦБ ще продължи да качва лихвените проценти след като американските централни банкери прекратят възходящия лихвен цикъл, което ще насърчи ръста на еврото.
Портфейлният мениджър на “Джей Пи Моргън асет мениджмънт” Ким Хътчинсън пък “се страхува” да държи германски правителствен дълг вместо американски, защото “ЕЦБ е отправила най-заплашителното си послание сред централните банки”, а “Лагард все още звучи много убедено, че ще продължи да качва лихвите”.
Междувременно, лихвите на краткосрочните европейски суапови контракти се доближават до щатските си еквиваленти, стеснявайки разликата между тях до 70 базови пункта през март. Това равнище е било достигнато последно през 2021-а когато еврото е било над 1.21 щ. долара, отбелязват анализатори на “Сосиете женерал”.
Към 24 март паричните пазари бяха вкарали в цените очакванията си Федералният резерв да понижи лихвите още през юни, а ЕЦБ да продължи да ги качва до септември.
Все пак, не трява да се забравя, че категоричността на европейските централни банкери се дължи отчасти на факта, че те започнаха да повишават лихвените проценти близо четири месеца след американските си колеги и трябваше да се справят с огромния натиск на високите цени на енергията. По оценка на Даниел Морис – главен пазарен стратег на “БНП Париба асет мениджмънт” – “освен всичко, инфлационната динамика е по-лоша в еврозоната” и “ако някой иска рецесия в Съединените щати, за да охлади инфлацията, то защо и в Европа да не се случи същото?”
Засега икономиката на блока на еврото се оказва далеч по-устойчива от предвижданията. Данните от миналата седмица показаха, че излишъкът по текущата сметка се е увеличил, а краят на отрицателните лихви привлича обратно капиталите към Европа – дългосрочен стимул за единната европейска валута. Очакванията на икономисти са базовият индекс на потребителските цени (от който са изключени храната и енергията) да се изкачи до нов свеж максимум от 5.8 процента.
По-нататъшно влошаване на доверието в европейските банки след мощния спад на цените на акциите на “Дойче банк” на 24 март, може да продължи да оказва негативен натиск върху еврото. То падна до 1.0713 долара – под равнището, на което търговците на междубанковия валутен пазар искаха да го купят, твърдят пазарни експерти.
За “Ситигруп” ключовото равнище е 1.10 долара за едно евро. Ако то бъде пробито, и средствата на кредит, и реалните пари, и корпоративните сметки ще бъдат принудени да следват движението нагоре, посочва шефът на банковото звено за валутната стратегия на Г-10. За него “плахият Федерален резерв, подценената ЕЦБ и силният положителен баланс на текущата сметка на еврозоната показват обхватни печалби на еврото”. И “възходящото движение на курса евро/долар и най-простият и ясен израз на тези пазарни сили”.
