Поредната шеметна прогноза за скок на милиардния съдебен бюджет гласува Висшият съдебен съвет. Заложените от пленума на кадровия орган рекордни висоти в разходната част са, както следва: 1 325 000 000 лв. за 2024 г.,1 395 100 000 лв., за 2026 г. – 1 481 300 000 лв. Предвиденият ръст на възнагражденията на магистратите и съдебните служители е с подобаващо едри крачки – съответно 20% за тази и 10 % за следващата.
Както винаги досега, ВСС следва практиката да иска все повече, за да получава все повече. От думите на представляващия съвета и председател на комисията „Бюджет и финанси“ Боян Магдалинчев стана ясно, че бюджетните прогнози не са съобразени с препоръчителните тавани на разходите, определени от Министерството на финансите, което редовно орязва исканията на съдебната власт. Тя пък винаги намира аргументи да иска много, за да получи повечето от него.
В случая кадровиците се позовават не само на заложения в съдебния закон автоматичен ръст на заплатите, които са вързани с тези в бюджетния сектор, но и на инфлацията, предвидените дейности, както и отхвърлената част за ръст на бюджета през миналата година. Според чл. 218 от Закона за съдебната власт базата на възнагражденията е тази за младшите магистрати, определена като две средномесечни заплати в бюджетната сфера.
По данни на Националния статистически институт за четвъртото тримесечие на 2022 г. тя е била 1969 лв., а средно за цялата минала година заплата на заетите в бюджетната сфера е била 1730 лв. И понеже младшите магистрати получават сега 2992 лв., поисканият нов минимум е в размер на 3460 лв.
Предвидени са и близо 53 млн. лв. за 20 % допълнителни трудови възнаграждения на магистратите, разпределени приблизително поравно между съда и прокуратурата. Изключително и високо натоварените съдии ще получат по три актуализирани по този ред заплати, а средно и ниско натоварените – по две. Магистратите и служителите искат и по 4330 лв. за следващата година, 4770 лв. – за 2025 г., и 5240 лв. през 2026 г.
Отделно са заложени средства за администрацията на европейските делегирани прокурори, която се оказа недофинансирана, включително за ремонт на предоставената им сграда на столичната ул. „Г. С. Раковски“, №134. Поискани са пари и за гласения вече второ десетилетие строеж на нова съдебна палата във Варна, който би глътнал огромни ресурси.
Какво от тези искания ще уважи финансовото министерство при изготвяне на общия държавен бюджет е трудно да се прогнозира предвид неяснотата относно бъдещото управление след парламентарните избори. След престрелките отпреди десетилетие с тогавашния финансов министър Симеон Дянков съдебната власт възприе тактиката да не се съобразява с налаганите от другите власти рестрикции, като раздува все повече исканията си за скокове на бюджетна субсидия.
Преди година се стигна дори дотам главният прокурор да сезира Конституционния съд (КС) за орязването на ресорното перо от съдебния бюджет. Иван Гешев атакува Закона за държавния бюджет, в който средствата за държавното обвинение се оказаха намалени с 20 млн. лв. спрямо първоначално предвидените. Мотивът беше нарушения на чл. 117, ал. 3 от Конституциията, съгласно който съдебната власт има самостоятелен бюджет.
„Значителното намаляване на средствата в бюджета на ПРБ и като цяло – в бюджета на съдебната власт, неминуемо ще засегне ефективното упражняване на нейните функции. Недопустимо е по този начин косвено да се цели въздействие спрямо независимостта на органи на съдебната власт и постигане от страна на законодателната власт на цели, различни от конституциоинно установените, с неясни мотиви за реформи и преструктуриране“, аргументира се главният прокурор. И се позова дори на цените на енергоносителите и недостига от помощ за бягащите от войната в Украйна семейства на магистрати и съдебни служители.
Въпросните 20 млн. лева бяха прехвърлени на Българската академия на науките (БАН), но в пленарната зала депутатите спориха дали орязването на парите е част от реформата на прокуратурата, или става дума за наказателна акция срещу нея. От ДПС застанаха твърдо зад Гешев с тезата, че редукцията е противоконституционна с оглед редица решения на КС, според които такова е всяко действие, водещо до нарушаване на ефективната работа на съдебната система.
От управляващата тогава коалиция пък контрираха с довода, че съдебният бюджет се изготвя от ВСС и се внася от Министерството на финансите, което дава и свой проект, като никога не е приеман проектът на кадровия орган. Както и че според решенията на КС бюджетът на съдебната власт е самостоятелен и не може да бъде определян от Министерския съвет, но Народното събрание може да го изменя. Нещо повече, налице бил прецедент, защото за първи път разликата между двата проекта се свила до 8 млн. лв., като и след намалението парите за прокуратурата са повече от отпуснатите за предходната година. В крайна сметка Конституционният съд допусна искането за разглеждане, но се раздели на две и поради липсата на мнозинство то беше отхвърлено.
