Според президента Румен Радев трябва да бъде подложен на дебат въпросът дали да се учи по един, или по няколко различни учебници по всеки предмет. “Дали едно типизирано съдържание или всякакви безразборни съдържания”, уточни той. По думите му не се повдига темата за издигането на образованието в стратегически национален приоритет. “Всеки ден слушаме за Шенген, еврозоната, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, инфлацията, доходите, необходимостта от инвестиции и висококвалифицирана работна ръка. Но в сферата на обществения и политически дебат не се разгръща темата за основния носител на просперитета на нацията – децата и младите хора на България”, коментира той по време на Кръгла маса “Образованието – ключ към историческата памет, родолюбието и просветеното общество”, която се проведе в София.
Според държавния глава това, че сме в предизборна кампания отново ни кара да се замислим за стратегическите цели на България. А образованието е ключът към успеха на всеки отделен човек, към разгръщането на неговия талант и потенциал към по-добър живот. Радев е на мнение, че бъдещето на образованието е в повече гъвкавост, иновативни модели и автономия. Това са прогресивните модели, които са налагани в Европа. Държавите, които постигнаха голям успех и напредък, залагат именно на тази автономия, изтъкна той. Тази автономия трябва да бъде прилагана и насърчавана в природо-математическите науки, в тясно профилираното професионално образование, каза президентът и добави, че трябва да бъде проведен дебат дали в българския език и литература, география и история държавата ще бъде морален и духовен вектор за развитието на младото поколение. “Без образование не може бъде говорено за високотехнологични производства и висока добавена стойност. Не може технологичният прогрес да бъде превърнат в икономически растеж, а оттам в по-висок стандарт и качество на живот. Не може да говорим за съвременна сигурност без образование“, категоричен е той.
“Ако искаме държавата да се развива успешно в един все по-динамичен и оспорван свят, трябва да бъде заложено на силно образование, на по-голям дял на образованието в държавния бюджет, на нови прогресивни методи, водещи към устойчиви знания и умения, които да подготвят младите хора за предизвикателствата на бъдещето”, счита президентът. “Образованието е водещ елемент от нещо много по-важно и всеобхватно – духовното развитие на младите хора. Преди да бъдат добри инженери, IT специалисти, лекари, следователи, успешни граждани на света – трябва да бъдат достойни и пълноценни граждани на България”, отчете още той.
“Модернизацията, дигиталната и зелената трансформация, повишаването на благосъстоянието, на стандарта и качеството на живот няма да имат този принос за развитието ни като държава, ако не успеем да предадем на идните поколения историческата памет, ценности и нашето благородство“, подчерта държавният глава. Ще могат ли младите хора да оценяват по достойнство достиженията на глобалното човешко развитие, ако те не познават достатъчно и не се гордеят с огромния принос на България в културното развитие на човечеството”, попита Радев и продължи: “Ще могат ли нашите млади хора в бъдеще да устояват на изкушенията и натиск в едно силно агресивно глобално пространство да устояват своята българска национална идентичност, ако не направим така, че българските автори да не отпадат и да бъдат подобаващо изучавани в учебниците по български език и литература?”
Президентът отбеляза, че трябва да бъде анализирано съотношението количество – качество и разположението на съдържанието в отделните класове, програми и дисциплини: “Дали младите хора ще могат да устояват на предизвикателствата на бъдещето, ако в учебниците по история нашата история се пренаписва или се подлага на насилствена забрана? Говорейки за тежките демографски проблеми, няма ли опасност да угаснем духовно преди да сме се стопили физически и не е ли физическото чезнене на нашата нация резултат от морална и духовна деградация. Тези неща са дълбоко свързани.”
Държавният глава посочи, че тук идва въпросът дали страната ни ще бъде адекватна на сериозните предизвикателства на бъдещето със сегашните учебни програми и учебниците по български език и литература, история и география: “Ще бъдем ли адекватни с тяхното съдържание и с начина, по който тези учебници се създават, контролират и отпечатват?”
