Българският бизнес, обединен в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), е силно обезпокоен от публикувания на сайта на Министерството на финансите проект на Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Това заявяват от Асоциацията на организациите на българските работодатели в писмо, изпратено до Гълъб Донев и Росица Велкова.
В проекта се предлагат изменения и нови режими, чрез които се очаква да се генерират допълнителни приходи в държавния бюджет за 2023 г., като се увеличи тяхната събираемост от съществуващи източници. Също така се планира да се отменят част от фискалните облекчения с временен характер, въведени през предходни бюджетни години.
От Асоциацията заявяват, че според тях, чрез промените се допуска лишено от правно и икономическо основание отнемане на доход от успешните български предприятия чрез въвеждането на т. нар. данък „свръхпечалба“.
Те допълват, че е недопустимо в една правова държава при липсата на действащ парламент служебно правителство да планира подобно посегателство върху неприкосновеността на частната собственост, в случая печалбите на частните търговски предприятия.
От АОБР уточняват, че при условие, че съответното предприятие е внесло всички свои публични задължения, в това число и корпоративен данък , няма основания да се иска допълнително плащане към бюджета, независимо от формата му.
Те коментираха, че с направеното предложение се нарушава духа на разпоредбите на чл. 16, ал. 2 от Закона за публичните финанси (ЗПФ). Съгласно Закона промени на данъците и на задължителните осигурителни вноски във всичките им елементи не трябва да се предвижда да влизат в сила по-рано от влизането в сила на закона за държавния бюджет и/или законите за бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на държавното обществено осигуряване за съответната година или от тяхното изменение и допълнение.
От АОБР са категорични, че макар и формално да не са нарушени текстовете на ЗПФ, те не предвиждат хипотеза, при която в края на първото тримесечие на текущата година обществото да не разполага с одобрен от Министерския съвет и внесен в Народното събрание проект на закон за държавния бюджет.
„Въпреки липса на подкрепа за инвестициите, Българският бизнес показа, че може да работи добре и успешно премина през безпрецедентните кризи през последните три години. Имаме най-висок ръст на износа и най-висок ръст на възнагражденията в целия ЕС, при една от най-ниските инфлации в централна и източна Европа,“ заявяват от Асоциацията.
Те обръщат внимание, че някои сектори, особено в индустрията, са показали отлични резултати и точно от тези добре управлявани предприятия правителството се готви да изземе доход чрез предложената извънредна вноска. Според АОБР това се прави, без да се отчитат огромните предизвикателства, които стоят пред цялата европейска икономика, с всевъзможните допълнителни тежести и изисквания, като зелената сделка и въглеродния отпечатък, въвеждането на кръговата икономика и влагането на средства в изпълнение на многобройни бюрократични изисквания и административни регулации.
Получава се така, че вместо бизнесът да съсредоточи средства в инвестиции и иновации, обучения и по-добро заплащане на служителите си, които стават все по-скъпи, българското правителство спира неговия прогрес с недопустими прийоми, като този с предложението да се въведе данък „свръхпечалба“, наречена популистки „солидарна вноска“ за частните компании. Според АОБР така цялата идея за реална пазарна икономика ще залитне към командно-административната система, а тя исторически е доказала своята нежизнеспособност и неефективност.
От Асоциацията са категорични, че не могат да бъдем солидарни с безотговорното харчене на бюджетни средства, съчетано с висока инфлация и отсъствия на намерения за ограничаване на бюджетните разходи.
Те подчертават, че компенсациите за свръх високите цени на електроенергията е европейска политика за изправяне на изкривения пазар. Но това не са „помощи за бизнеса“, а е възстановяване, при това само на част, от надвзетото от предприятията. Не са подаръци, за да се искат обратно. И след компенсации, цените на електроенергията за предприятията в България остават над средните за предприятията в другите страни, с които те се конкурират и са три пъти по-високи от цените за бита.
От АОБР са категорични, че предложеният режим на облагане чрез авансови вноски през периода юли-декември 2023 г., основан на финансови резултати от приключили данъчни периоди, предполага допълнително и непредвидено изземване на доход от българските предприятия, включително и от тези, които през текущата година ще реализират загуби или по-ниски печалби, в сравнение с 2022 година.
Те прогнозират, че подобни предложения повишават непредсказуемостта, подават негативен сигнал към местните и чуждестранните инвеститори и са предпоставка за влошаване на условията на бизнес средата у нас. А това би било връщане към старите и порочни практики от преди години да създадем средство за ограбване на най-успешните предприятия в държавата, чрез насилствено навлизане във фирмите. Освен това ще бъде предоставена възможност на криминалния сектор да разгърне престъпната си дейност.
Ето защо от АОБР призовават, предвид изложените им мотиви, които очевидно са недопустими и неприемливи за една пазарна икономика, Министерството на финансите незабавно да оттегли направеното недопустимо предложение за промени в Закона за корпоративното облагане.
