През 2022 г. средните разходи за труд на час се оценяват на 30,5 евро за Европейския съюз и на 34,3 евро в еврозоната, в сравнение със съответно 29,0 евро и 32,8 евро през 2021 година. Това показват данни на европейската статистическа служба Евростат.
Най-малко в България, най-много в Люксембург
Средните разходи за труд на час показват значителни различия между страните от ЕС, като най-ниските разходи за труд на час са регистрирани в България (8,2 евро) и Румъния (9,5 евро), а най-високите в Люксембург (50,7 евро), Дания (46,8 евро) и Белгия ( 43,5 евро).
Разходите за труд на час в промишления сектор са 30,7 евро в ЕС и 36,6 евро в еврозоната. В строителството са съответно 27,3 и 30,8 евро. В услугите разходите за труд на час са 30,2 евро в ЕС и 33,3 евро в еврозоната. В предимно нестопанския сектор (с изключение на публичната администрация) те са съответно 31,3 и 34,8 евро.
Двата основни компонента на разходите за труд са заплати и други различни от заплати (вноските за социално и здравно осигуряване поети от работодателя – бел. ред.). Делът на разходите извън заплатите в общите разходи за труд е 24,8% в ЕС и 25,5% в еврозоната. Най-нисък дял на разходите, различни от заплати, е регистриран в Литва (5,4%) и Румъния (5,3%), а най-висок във Франция (32,0%), Швеция (31,9%) и Италия (27,8%).
Най-много са се увеличили разходите на час за труд в България
През 2022 година в сравнение с 2021 година почасовите разходи за труд в цялата икономика, изразени в евро, са нараснали с 5,0% в ЕС и с 4,7% в еврозоната. В рамките на еврозоната почасовите разходи за труд са се увеличили във всички държави членки. Най-голямо увеличение е регистрирано в Литва (+13,3%), Ирландия (+9,3%) и Естония (+9,1%).
За страните от ЕС извън еврозоната почасовите разходи за труд, изразени в национална валута, са се увеличили през 2022 г. във всички страни, като най-голямото увеличение е регистрирано в България (+15,3%), Унгария (+13,9%), Румъния (+12,2%) и Полша (+11,7%). Най-малко са се увеличили в Дания (+2,3%).
През 2022 г. повечето държави от ЕС постепенно премахнаха схемите за подкрепа, въведени през 2020 г. и удължени през 2021 г., за да облекчат въздействието на пандемията от COVID-19 върху предприятията и служителите. Те се състоят главно от краткосрочни договорености за работа и временни съкращения, напълно или частично компенсирани от правителството. Тези схеми обикновено се записват като субсидии (или данъчни облекчения) с отрицателен знак в несвързания със заплатите компонент на разходите за труд. Следователно постепенното премахване на схемите за подкрепа, свързани с COVID, допринася положително за нарастването на почасовите разходи за труд.
