Новината, че ще бъде приет поредния законопроект за противодействие на корупцията по високите етажи на властта, разбира се, е положителна.
И как няма да не е добра вест, на фона на Индекса за възприятие на корупцията на България за 2022 г. от 43 пункта, с което страната ни се нарежда на 72-ро място в световната класация и на предпоследно място в Европейския съюз?
Еле пък след доклада на Държавния департамент на САЩ, който ни отпра
звучен шамар за мижавите резултати в борбата с корупцията
по етажите на властта: от 49 разследвания срещу
високопоставени представители на държавата, парламента, областни управители, кметове и магистрати за последните шест години, само три са избутани до присъди…
И докато отпечатъкът от тежката длан на Големия брат отвъд океана все още гори на бузата ни, правосъдният министър Крум Зарков обеща нов разследващ орган, който щял да се съсредоточи, там където наистина боли. “Това ще е орган, който да преследва корупцията, който да я преследва в наказателно-правен смисъл като я разследва, ще разследва висшите етажи на властта и само тях, ще ги разследва за корупционни престъпления и само за тях…”, обеща той.
Бузата ни е зачервена и действително боли от шамари. Защото не е един, а са толкова много, че не им хващаме бройката. Направо
ни убиха от бой за последните 30 години.
Но си го заслужихме напълно, въпреки действащите антикорупционни закони, комисии, инспекторати, дирекции, контролни съвети, служби, звена, отдели, сектори и прочие административно-организационни измишльотини.
Наистина са необходими драстични действия, но ако направим сметка на действащите антикорупционни органи, като нищо ще излезе, че разполагаме с повече борци с корупцията, отколкото желаещи да се корумпират. Всъщност мераклиите да се включат в раздаването на пари под масата са хиляди, даже милиони, но поради обективни причини
местата за осъществяване на тази исконна българска мечта
са ограничени.
Струва си все пак да се изследва този факт, защото винаги когато някой мераклия се озове в корупционна ситуация, се оказва, че той е готов. В смисъл не се помайва, а знае какво, как и колко. Просто е изучил материята до тънкости.
Това трябва да се анализира. И ако установим спецификата на придобиване на такова умение, да внедрим с обратен знак тази практика в учебните университетски програми с пряка насоченост към различните отрасли на икономиката. Тогава наистина икономиката ще цъфне и върже.
Като стана дума за анализ, няма как да не се сетим за антикорупционния гигант БОРКОР, който вля експертния си капацитет в
задръстените с холестерол артерии на КПКОНПИ.
За толкова години анализът трябваше да е налице, но откакто въпросното звено стартира инициатива за въвеждане на антикорупционно обучение в предучилищните групи на детските градини, вече никой не говори за корупционен риск в зрялата възраст. И защо рушветчийството има чак толкова благодатна почва у нас…
Новината, долетяла от кабинета на правосъдния министър Крум Зарков наистина е добра. Опасенията ни обаче са, че както всяка позитивна вест в сферата на антикорупционната борба в последните години, и тази ще си остане политически ПР. Да не говорим, че идеята за определянето на състава на този антикорупционен орган
повтаря отдавна загнилата процедура за назначаване на квотен принцип.
Както стана известно, той ще се състои от петима души, които ще бъдат излъчени от парламента, президента и върховните съдилища, като всеки един от тях ще управлява по една година.
Ами че парламентарните партии толкова време не могат да се разберат за едно редовно правителство, та ще постигнат консенсус за избор на представител в орган, който би трябвало да ги разследва за корупция?
А дано, ама надали!
