Г-н Василев, вие сте поредният ни събеседник, когото ще попитам: пропуснат ли бе шансът за по-широка коалиция, в която да влязат малки партии с вашия профил на политическо мислене и с много ярък антикорупционен патос?
– Кого имате предвид?
Например партията на Николай Хаджигенов и Арман Бабикян.
– Ние водихме разговори с тях.
Цветан Цветанов също смята, че е оставен извън фронта – по същия начин…
– Знаете, че коалицията бе сглобена доста трудно между двете формации. Към нея впоследствие подписаха споразумение двете земеделски формации – БЗНС и „Обединени земеделци“. Освен това над 70 обществени организации се ангажираха с тази кауза – от „Правосъдие за всеки“ до „Спаси София“, национални и регионални организации.
В тази връзка, непоклатима ли е дружбата ви с „Демократична България“?
– С тях имаме споразумение за тези избори, плюс обща кандидатура за кмет на София, започнахме да работим и за всички други градове.
Имате избистрена кандидатура за кмет на София?
– Имаме.
Ще кажете ли името?
– Не. Но зад него стои една много широка подкрепа, не сме само ние и „Демократична България“.
Тоест – човекът може да не е от средите на „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“?
– Да.
Горе-долу се досещаме за кого става дума, но ваша е привилегията да го обявите, когато прецените. Каква е шумно дискутираната роля на посолството на улица „Козяк“ в нашите политически процеси? Антиевропейските и антиатлантически мислещите партии я преувеличават до небето, но има ли избощо „американска стратегия“, според която „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ГЕРБ -СДС правите редовен кабинет? независимо от това кой е първи и кой втори?
– Не мисля. Не мога да говоря от името на посолството, но отдавна е ясно, че ние евроатлантическа коалиция под натиск няма да направим. Още повече, че тук не става въпрос за личностен проблем, защото ГЕРБ това се опитват да кажат: „Да се дръпнат лидерите, защото личностите… Пък нали иначе ще се разберем“. Проблемът е друг: ние искаме да правим икономика и общество от европейски тип. Това си върви с финансова политика, с икономическа политика, със спазване на законите и с работеща прокуратура – всичко това върви в пакет. ГЕРБ искат да правят общество от латиноамерикански тип – малко на брой фирми и хора да получават много пари. Един голям град, където всичко е концентрирано, а всичко останало са села – периферия, където държим хората бедни, за да ги контролираме лесно. И това си върви със съвсем различната финансова политик, със съвсем различната икономическа политика, с неработещата съдебна система, с неработещата прокуратура. Ние ясно видяхме, че въпреки прокламираната евроатлантическа насоченост на ГЕРБ, те не искат държава от европейски тип. Те искат атлантическа, но по-латиноамериканска атлантическа държава. Европейската хич не я искат.
Те искат южната част на Атлантика.
– Да. Затова изборът не е Асен Василев или Бойко Борисов, Пешо или Тошо. Изборът е каква икономика и каква държава ще градим. Кой иска да я изгради наистина тази държава и кой имитира градене, докато си прави нещо съвсем другото. Това е една от причините обществото трудно да извършва този голям преход. Става дума за преход в социално-икономическия модел на нашето общество, който няма как да стане от раз. И видяхте, че когато ние бяхме първи, зададохме европейската посока и резултатите са налице. За седем месеца обаче толкова успяхме да направим.
Така е, но предизборни дебати на практика почти нямаше. Да не говорим за лидерски дебат… Така или иначе обаче публичните прояви на партиите показват, че съдържанието на следващия парламент би могло да бъде едно към четири, т.е. срещу вас да има четири парламентарни групи от общо пет – ГЕРБ, ДПС и БСП (т. нар. Коалиция „Магнитски“ или „Хартиената коалиция) и „Възраждане“. Как да стане кабинет от тези съставки?
– Според мен, преди да говорим за кабинет, трябва да говорим за посока на развитие на държавата. Победителят в тези избори ще зададе посоката на развитие. Дали тя ще бъде европейската или старата – на стабилната бедност от латиноамерикански тип, която си познавахме, ще разберем много скоро.
Но на статуквото това им харесва.
– Разбира се, че им харесва. Въпросът е дали на избирателите им харесва.
Да, но избирателите ще имат глас до неделя…
– Да, затова се опитваме до неделя да ги убедим. Всеки един глас повече е един компромис по-малко и за двете страни. Другото важно нещо е, че ако в момента гледаме социологията, ние горе-долу се движим между 27 и 30 процента. Това, с преразпределението, са около 80-85 депутатски места. С толкова депутати ще бъде много трудно да направим правителство. Ще е правителство на малцинството, с компромиси. Но, ако ние сме първи, ще зададем посоката и ще кажем, че всеки, който иска да ни следва, да ни следва.
Но при другите парламентарни групи партийната дисциплина е желязна.
– Ако обаче едни 5-10% от потенциалните избиратели се колебаят в момента и не влизат в ничии сметки, а излязат да гласуват?
Изчислени са, че са половин милион души декларират, че ще гласуват, но не знаят още за кого.
– Ако те излязат и гласуват за пътя към Европа, отиваме на над 100 народни представители и нещата започват да стоят по различен начин – и за смяна на регулатори, и за формиране на правителство. Така че, българските избиратели трябва да даде ясна посока на страната – дали искат Европа, или още от стабилната бедност. И когато избирателите определят ясно посоката, вече ще е много трудно да се спори. Всички трябва да подкрепят тази посока, защото иначе трябва да се хвърлим в шести избори.
Казвате „Има как“, а кое „Няма как“ да направите? Не може да няма неща, които няма как да бъдат направени. Във вашия случай кои са те?
– Коалиция с ГЕРБ в този им вид – няма да стане. Миналият път казахме, че няма да стане. И този път казваме, че няма да стане. Тук не е въпрос на личностни различия, както казах и по-рано, а на съвсем различна управленска философия и с различен тип институции, които трябва да бъдат изградени. Всички видяхме какво направи ГЕРБ – преструват се, че искат да влезем в еврозоната, но като дойде време в парламента да гласуваме промените в Кодекса на застраховането, те какво направиха? Не се появиха и гласуваха против. Тоест – саботираха влизането в еврозоната.
Както и невнасянето на Плана за възстановяване.
– Да, на законодателството, необходимо за ПВУ.
Тази постъпка, преведена на нормален език, означава „След мен – потоп!“
– Точно така и средствата от Европа да не могат да дойдат. Така че не е важно кой какво говори – важното е кой какво прави. И другото, на което ще обърна внимание – опитаха се да обяснят – шок, ужас, хаос, разруха и т.н…. Може да е шок, ужас за тези малко на брой фирми, които взимаха от обществения ресурс. Но за българските граждани не е шок, ужас, хаос и разруха. Да сме първи по ръст на износа и втори по ръст на индустриалното производство в Европа – не е хаос и разруха. Само че парите не отидоха при избрани фирми – отидоха при всички. Казват ни, че енергийните помощи трябвало да бъдат таргетирани – насочени за избрани фирми. Как да ги изберем тези фирми? Фирмите, които са на ръба на фалита, да получат помощи. Но това са най-неефективните фирми – т.е. ти подпомагаш неконкурентните фирми, а оставаш конкурентните фирми без помощ. Или да ги дадем на големите енергийни консуматори – които пак са най-неефективните. Как точно да ги дадем тези пари? На избрани фирми и администрацията да избира на кой да даде помощите? Това е „онзи“ модел. Като ги дадеш на цялата индустрия, цялата индустрия дърпа напред при равни условия. Това е нормалният модел на подпомагане.
