След най-турбулентния месец от финансовата криза през 2008-а, банките се оказват в безпомощно състояние. Поддържането на близки до нулевите лихви по депозитите става все по-неизпълнимо, а колапсът на кредитора на Силициевата долина SVB, на „Сигнъчър бенк“ и на „Силвъргейт кепитъл корп.“ поставиха нащрек клиентите за по-изгодни и по-сигурни алтернативи. Повишението на лихвени проценти в достатъчна степен, за да могат да се конкурират с фондовете на паричните пазари обаче също не е решение, което да свие разликата в печалбите и, евентуално – да размъти борсовите котировки. Това налага преосмисляне на традиционната роля на кредиторите в американската финансова система и икономика и повдига въпроса дали те не са прекалено много.
Банковите трусове показват, че има и други места, в които индивиди и компании да вкарват спестения кеш и да получават по-изгодни лихвени приходи. През последните три седмици дотогава безшумното и бавно изтегляне от нискодоходните спестовни сметки се превърна в мощен спринт към по-приемливи алтернативи. Най-потърпевши от този преход са по-дребните банки: депозитите в тях са намалели със 120 млрд. долара само в периода от 8 до 15 март, докато в най-големите 25 щатски кредитори са набъбнали с 67 млрд. долара, показват данни на Федералния резерв.
През последните повече от десет години банките успяваха да плащат символично ниски лихвени проценти на депозантите. Защото когато американските централни банкери орязаха лихвите заради финансовата криза, те откри нисколихвената епоха, позволила на кредитните институции да теглят евтини заеми и да реализират тлъсти печалби от отпуснатите кредити. От средата на миналата година обаче нещата се промениха: Федералният резерв повишава скоростно базовите лихвени проценти, за да овладее инфлацията, но банките се бавят да качват лихвите за клиентите, защото се опасяват за своите приходи.
Дори преди главоломните банкови фалити от последните три седмици, кредиторите се противяха на ограниченията, създадени от агресивния възходящ лихвен цикъл на щатските централни банкери. Нискодоходните инвестиции и заеми понижават печалбите на банките точно когато за тях става по-скъпо да заемат средства за нови кредити. Докато фондовете на паричните пазари много по-пъргаво прехвърлят към клиентите лихвените увеличения. В момента се отчита прилив към тези дружества в размер на 5.2 трлн. долара, като някои експерти прогнозират, че тези потоци, изтекли от банкови депозити, ще се ускорят в бъдеще.
Фондовете на паричните пазари по правило влагат пари в краткосрочни инструменти, каквито са щатските ДЦК или репо-споразуменията, и прехвърлят спечеленото към инвеститорите. И въпреки че опасенията от бъдещи банкови фалити отслабват, пазарните играчи продължават да помпат кеш в щатските парични дружества: само през седмичния период, приключил на 29 март, в тях са постъпили 66 млрд. долара, по информация на асоциацията на регулираните инвестиционни фондове ICI.
Прехвърлянето на средства от банковите сметки към паричните фондове и към други инструменти, вероятно ще вкара повече пари в джобовете на многострадалните депозанти. Опасенията са, че това бягство на депозити ще остави Съединените щати с по-малък брой общински и регионални банки, които имат по-малки възможности да отпускат заеми. Това, от своя страна, може да възпрепятства растежа и да задълбочи неравенството.
Мнозинството кредитори почти не се стараят да се конкурират с паричните фондове за привличане на клиенти: те или не могат или не искат да повишават лихвените проценти на депозитите, защото все още не могат да се възстановят от загубите от инвестициите, направени в нискодоходни активи, преди Федералният резерв да започне да качва лихвите.
Това създава сериозни проблеми, защото дори най-малките банки имат съществена роля в икономиката: през 2020-а Федералната корпорация за застраховане на депозитите (FDIC) отчете, че общинските банки – институции с активи под 10 млрд. долара, са отпуснали 36% от заемите за дребния бизнес, въпреки че имат едва 15% дял от общия обем на кредитите в сектора. Банковите заеми са изключително важен източник на финансиране на малкия бизнес, в които са наети около 46% от американците, работещи в частния сектор, и който е създал почти две трети от работните места от 1995-а насам, по информация на щатската Администрация на дребния бизнес.
Перспективата за разширяване на социалното неравенство – тенденция, която Федералният резерв се мъчи да обърне като част от рамката си за промени от 2020-а, безпокои икономистите. А регионалните и общностните банки са най-важните кредитори на физическите лица и на дребния бизнес, които нямат достъп до най-големите и богати американски градове.
Засега отливът на депозити е овладян: Федералният резерв, редом със спестовните и кредитни банки са запълнили голяма част от финансовата дупка. А решението на FDIC да гарантира незастрахованите депозити на SVB и „Сигнъчър бенк“ помогна за успокояване на опасенията на някои клиенти за сигурността на банките. Според наблюдатели от бранша обаче тези стъпки само ще „купят“ време и изтичането на пари от тези кредитори ще продължи, поне докато регулаторите или правителството не уверят, че всичките депозити са гарантирани.
Стабилният отлив на клиентски спестявания не е единственото предизвикателство пред банките. Откакто Федералният резерв започна битката срещу инфлацията, пазарната оценка на техните значителни по размер наличности от облигации намалява, защото дълговете, купени при по-ниски лихви, струват по-малко при увеличението им. Същото може да се каже за ипотеките и за другите банкови заеми, направени когато клиентите са се впуснали охотно да теглят нисколихвени кредити.
