Г-н Митов, в събота (24 март – бел. ред.) бе организиран единствения истински предизборен дебат в ефира на bTV, който показа две – вече традиционни, характеристики: не е лидерски, но за сметка на това е достатъчно креслив. Като политолог как преценявате – колко гласоподаватели се отдръпнаха след въпросния дебат? И с колко ще спадне избирателната активност заради тази „проява“?
– Така или иначе, от едно известно време изборите са битка на партийни ядра. Факт е, че влязохме в цикъл от избори – заради тежкото разделение в българското общество и заради непримирите позиции на новородените партии. Те все още не си дават сметка, че нарцистичната им поза – наш’ то или нищо – няма да доведе обществото до добър край. И очевидно не разбират есенцията на демокрацията – представителството. Тоест – когато определени политически партии влязат в парламента, това е легитимно политическо представителство и ти си длъжен да се съобразяваш с него. За тях са гласували конкретни български граждани, които са част от българското общество. А твое задължение е да разговаряш с тези партии и да търсите общи управленски приоритети и общи решения за проблемите пред обществото. Не можеш да упорстваш и да караш хората да ходят от избори на избори, само защото смяташ себе си за добър, а всички останали за лоши. Особено онези, които не са съгласни с твоето мнение и твоето присъствие в политиката. Има си дефиниции в политологията за такъв тип партии – те са с тоталитарна и авторитарна настройка…
Вижте първа част от интервюто с Даниел Митов:
Много деривати на БКП има в политическото пространство в момента.
– Безспорно.
Все пак имате ли впечатление с колко ще свали избирателната активност това мероприятие, наречено предизборен дебат? Това ли е моделът, по който политическите среди си представят нещата – да инжектират някакъв адреналин на избирателя с крещене?
– Това не е представата на повечето политически партии, но в това се превърна. Пак казвам – тежките емоционални разделения и безотговорното говорене – поне през последните две години – доведоха до емоционалните изблици, чиито плодове берем в момента. Разговорът трябва да се успокои, температурата трябва да спадне, а определени хора трябва да се научат да говорят по-отговорно. Тоест – когато отправяш тежки обвинения срещу политическите си опоненти и те по-късно се окажат кухи или измислени, в един момент от това започва да страда цялата политическа система. Защото ти си фанатизирал определена част от обществото, а себе си си назначил за аятоллах. И не можеш да обясниш как взимаш политически завой, защото ситуацията е такава – една партия не е в състояние да формира парламентарно мнозинство.
Може би това е представата за политическа гъвкавост.
– Политическа гъвкавост трябва да има, то е ясно.
Както е известно – праволинейният политик катастрофира в първото дърво.
– Факт. Само глупавият човек не си мени мнението. Умният умее да променя мнението си на базата реалности, на базата някакъв разговор. Умните политици знаят много добре, че не бива да излизат от рамките на нормалността, защото утре ще им се наложи да обясняват на хората защо правят едно, второ или трето, след като до вчера за казвали, че никога и при никакви обстоятелства те няма да го направят. Този детски ентусиазъм, с който определени хора – особено от Промяната – се втурнаха в политиката, е признак на незрялост. И то не е само политическа, ами и житейска незрялост. А по природа децата, в това число и политическите деца, са тоталитарни същества. Те не търпят чуждо мнение, а искат и изискват – от родителите си, от обществото, от хората около себе си – тяхното да стане. В момента сме в някакъв период на терапия на тези политически деца, в период на възпитание.
Добре, но в педагогиката се казва, че родителите трябва да правят две неща – да прощават и да помагат. Вие виждате ли се в ролята на прощаващи и помагащи?
– На няколко пъти сме влизали в тази роля, ако си припомним предишните парламенти… Тук трябва да кажем, че въпреки предварително обявената апатия – която я има и това е безспорно – залите на ГЕРБ из страната са пълни. В Пловдив имаше 4000-5000 души, залата се пръскаше по шевовете, имаше правостоящи отвън. На много от тези срещи – въпреки че незаконните арести са отразени в доклада на Държавния департамент на САЩ, а Кирил Петков и Бойко Рашков поименно са споменати като извършители на тези арести – Бойко Борисов казва, че е простил на опонентите си. Вижте, ние не отиваме в парламента, за да се харесваме и да се обичаме. Ние отиваме там, за да свършим някаква общественополезна работа. Често е да кажем пред обществото: такава е нашата философия, така виждаме подредено обществото, ще търсим разговор с останалите парламентарно представени партии и да видим по тези проблеми какви общи решения можем да намерим.
Вие затова ли по-малко говорите в проект и повече говорите за стабилното минало?За 12 години каквото сте имали да правите, направили сте го. Не че това е всичко, но остава впечатлението, че през кампанията вие сочите повече назад, казвайки „Ето това е модела!“.
– Вижте, всяка една партия изживява еволюция. А стабилността…
Само че отсреща ви казват „Това беше стабилността на последните в Европа!“
– Сега да не би да сме първи?
Нали целта е – хайде, да не е спринт, но все пак да е някакво ускорено движение?
– Факт. Вижте, стабилността не означава застой. Стабилността означава създаване на устойчива рамка, която да позволи на държавата да върви напред. По времето на управлението на ГЕРБ пенсиите се индексираха и в същия момент се пазеше някаква фискална дисциплина. Само и само да задоволят нарцистичния си нагон, Асен Василев и Кирил Петков теглиха заеми, за да увеличат пенсиите номинално, помпайки инфлацията. Трябва да е ясно – голяма част от инфлационния индекс в България е домашно производство, не е привнесен от чужбина.
Домашно производство е главно поради беднотията и фиксирането на голяма част от българите в малката потребителска кошница.
– И това е фактор, но…
Беднотията не е от сега и не е от вчера.
– Точно така. Но като си говорим, че сме най-бедните в Европа, трябва да си дадем сметка откъде сме тръгнали. Тръгнали сме от най-ниска база на практика. Малко преди Румъния сме били, сега им гледаме гърба. И, ако продължаваме да я караме по този начин – да нямаме стабилно правителство и да харчим наляво и надясно без да си даваме сметка каква дупка в бюджета отваряме – нито в еврозоната ще влезем, нито в Шенген. Значи, сигурността на границите преди няколко години беше на ниво и това е безспорно.
Времето ни не е много. Газ, ток, горива, зърно вече са с намалени, дори предвоенни цени. В същото време инфлацията за февруари е 16% и не спада. Вие какво обяснение давате на това.
– От една страна, ние знаем защо горивата тръгнаха нагоре – защото предишното редовно правителство се занимаваше с обслужването на “Лукойл”. Извоюваха дори дерогация – ходеха и плашеха Брюксел, че България няма да подкрепи поредния пакет санкции срещу Русия…
За тази дерогация целия парламент плачеше, между другото.
– Целият парламент не е плакал за дерогацията, защото ние никога не сме плакали и бяхме срещу нея. Но по онова време управляващото мнозинство – “Продължаваме промяната”, “Демократична България”, БСП и “Има такъв народ” – наистина искаха дерогация. При “Демократична България” нюансите са малко по-особени, но когато създаваш привилегировано положение на една определена компания, която – така или иначе – има тежко присъствие в икономическия ни живот, няма как горивата да не… Всъщност, те си бяха надписани с “онова” левче, за което ние говорихме през цялото време – в продължение на година. В крайна сметка това се оказа абсолютен факт – горивата бяха надписвани и от джоба на всеки български гражданин за литър гориво се взимаше по левче отгоре.
Да де, но “Лукойл” не са плащали данъци по време на трите мандата на ГЕРБ…
– Сега пък не са плащали данъци…
Ами такава реплика има.
– Аз репликата я знам, но то не е баш така. Въпросът е, че…
И изведнъж, миналата година те бяха някак си кандърдисани да дадат нещо.
– Но пак нищо не дадоха и затова сега Комисията за защита на конкуренцията ги глоби 70 милиона и изведнъж КЗК стана лоша в очите на Промяната. Ние имаме данни кой къде е ходил в централата на “Лукойл” и така нататък, за какво са се договаряли и всичко останало. Големият проблем е точно това – новопоявили се политици създават илюзорно усещане, че са прозападно настроени а действията им сочат точно обратното. Посредниците при закупуването на руски газ – същата работа: сделките минаха през уж западни компании, които принадлежат на “Газпром”. Фактът, че Асен Василев и други хора гласуват срещу Ф-16 също е много ясен индикатор. Гласуването срещу технологията на “Уестингхаус” – също.
Добре, връщаме се на всекидневието ни. Казахме инфлация, но не е само газа – и тока, и горивата… Зърното също падна много сериозно. И въпреки това, инфлацията си стои. От друга страна, зърнарите тръгват на бунтове, макар да са едни от най-богатите хора по тези географски ширини. Тръгват на бунтове срещу евтиното украинско зърно, макар че хляба тука не поевтинява. Къде е интереса на потребителя? Задава се същия проблем и с агнешкото месо, което “чака” по границите с Гърция и Северна Македония?
– Тук ще трябва да се върнем на приказката за кокошката и яйцето. Проблемът е, че няма правителство, което може да носи политическа отговорност и което да разговаря, защитавайки дългосрочните държавни интереси, с когото се наложи. В диалог с бизнеса, разбира се. И когато имаме хора, които трудничко се ориентират в ситуацията, а единствените им политически цели са да задоволят някакво собствено его, тогава се получават точно такива ситуации. Проблемът със зърнарите съществува откакто събраха последната реколта. Когато се накупиха скъпи торове, когато всичко беше много скъпо. Още тогава можеше да се предвиди какъв ще е ефекта. И тогава държавата трябваше – в разговор със зърнарите – да направи така, че те да изнесат застоялата си по складовете продукция.
Те я задържаха, защото се надяваха, че после ще я продадат на още по-високи цени.
– Да, и в един момент…
Рисковете на професията.
– Донякъде е така. Само че със съдействието на институциите…
Защитата на бизнеса е хубава работа, но тя не трябва да прераства в протекционизъм и да ощетява масовия потребител за сметка на браншови интереси. Ако управлявахте държава в момента, вие какво бихте направили? Ще пуснете ли на пазара евтиното вносно агнешко месо да се конкурира с българските производители?
– Ние имаме задължения по договора си с Европейския съюз.
Да речем стоката идва от Северна Македония, която не е член на ЕС.
– Ако е от северна Македония, токава вече преценката е институционална.
Турция също не е членка на Европейския съюз.
– Тук вече трябва да се пази интереса на българския бизнес.
Разбира се, но защо пазара не бъде „побутнат“ в правилната посока с по-евтини храни?
– Такива казуси имат богатите държави. Ние не сме богата държава, но сме по-богата от Република Северна Македония. Помните навремето – и във Франция, и в Германия, и във Великобритания, и къде ли не – имаше буквално бунтове, защото на техните пазари влизаха евтини български, румънски, полски стоки… Същият казус, но по силата на законите за конкуренцията в Европейския съюз няма как да спреш такива неща. Когато обаче стоките идват от държави извън ЕС, тогава може да се мисли по въпроса. Истината е, че за последните две години в България не е влязъл нито един… Хайде, ще преувелича тук малко, но на практика парите от еврофондовете са спрени. Няма нищо, което да влиза. Планът за възстановяване и устойчивост бе забавен над година – докато го внесат. А после, като го внесоха, се оказа, че са поели ангажимент за затваряне на „Мариците“. Томислав Дончев им остави готов план.
Ама те не го харесваха.
– Не го харесваха, но после какво се случи?
Едни газови енергийни мощности…
– Така. Не им хареса. Правителството на ГЕРБ имало едни приоритети, те имали други приоритети – прекрасни и чудесни. Година се мотаха да поправят плана, вкарахав него едни лобистки текстове за батериите, поеха ангажимент за затваряне на „Мариците“ – през драстично намаляване на въглеродните емисии, и практически се оказа, че миналия парламент трябваше да взима решение, с което да задължи правителството да предоговаря този план. Нали знаете какво значи това? България на практика една година се мота с новия уж план и накрая беше вкаран план, който очевидно за нищо не става. И какво е впечатлението, което оставяме у Европейската комисия? Че България няма нужда от тези пари.
Как оценявате финалното решение за предоговаряне на плана, взето непосредствено преди разпускането на 48-ия парламент? Според вицепремиерът Пеканов това ни отлага с неопределено време.
– Вицепремиерът Пеканов може и да е прав, но той е служебен вицепремиер и когато ходи в Европейската комисия никой не се занимава с него, защото чакат редовен кабинет, който може да поема дългорсочни ангажименти. Не казват, че той върши лоша работа, напротив, имам уважение към вицепремиера Пеканов. Въпросът е, че той и всички останали министри в служебните кабинети са в такова положение, че никой не се договаря с тях дългосрочно. Затова се чака редовен кабинет с легитимно парламентарно мнозинство зад гърба си в легитимно избран парламент.
Аз говоря обаче за решението на парламента, в който всички вие участвахте.
– Решението на парламента беше задължително, защото иначе трябваше да се затварят „Мариците“. И сега в момента – отново за пореден път – Европейската комисия казва, че няма шанс да се предоговаря плана, след като българско правителство го е вкарало, а ние сме го одобрили. И, за да има някакъв шанс, трябва да има авторитетен министър-председател, авторитетни министри, които знаят какво правят и имат политическо семейство в Европа, което може да подложи на натиск европейските институции през Европейския парламент и през различни други механизми, така че Европейската комисия да се съгласи на подобно предоговаряне. А когато няма редовно правителство със стабилни позиции в Европа, как очакваме Европейската комисия да реагира? Естествено, е няма да си създават главоболия и ще ни кажат гледайте си работата.
