Не намирам противоречие между Доклада на Държавния департамент и списъка „Магнитски“. Европа и светът говорят за метавселената, а ние спорим дали машините смятат правилно бюлетините
Г-жо Йорданова, вие сте член на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). Бяхте на работни заседания миналата седмица. В Комисията по правни въпроси и права на човека разглеждахте проекта на 11-ия Доклад за изпълнение на Решенията на ЕСПЧ. Къде стои България в този доклад?
– През миналата седмица в Париж разгледахме 11-ия Доклад за изпълнение на Решенията на ЕСПЧ. За съжаление България продължава да е сред страните с най-много неизпълнени решения на ЕСПЧ. Един от най-лесните и бързи начини за излизане от това срамно положение е да приемането на законопроекта за търсене на наказателна отговорност от главния прокурор и подобрение на досъдебното производство.
Вижте цялото видео от интервюто с Надежда Йорданова:
У нас тази дейност наподобява търсенето на философския камък.
– Да, но ако този законопроект бъде приет, ще бъдат изпълнени над 70 от 164-те неизпълнени решения на ЕСПЧ. Пред България се появява големият шанс само за месец и половина да намали наполовина неизпълнените решения. Дължим това на българските граждани – да имаме такова досъдебно производство, което води до разкриване на престъпления и справедливи присъди, като препятства тормоз от страна на полицията и бездействие на прокуратурата.
В другата комисия, на която сте член – Комитета по култура, наука, образование и медии, сте дискутирали правната регулация на Метавселената. Колко далече е тази материя от нас?
– Това е една от темите, които показват в какво блато се намира България в момента. Докато част от Европа и света говорят за метавселената, ние водим спор дали машините за гласуване смятат правилно. И се връщаме към хартиените бюлетини, а гражданите разнасят бележки от гише на гише.
Обсъждат ли се в тази комисия съмненията за картелиране и контрол върху част от българските медии?
– На това заседание не. Но много внимателно се обсъждат проблемите на върховенството на правото в дигиталната среда и дигиталните медии – докъде трябва да се простират саморегулаиците и къде се налагат регулации. Обсъждат се и мерките срещу дезинформацията и езика на омразата. Тук също имаме малко, с което да се похвалим.
Гореща тема е Докладът на Държавния департамент на САЩ за правата на човека у нас. Намирате ли противоречие между текста в него за неправомерни арести и участието на един от арестуваните в списъка „Магнитски“?
– Двата инструмента имат много различна насоченост. Аз не намирам противоречие между двата документа. Списъкът „Магнитски“ цели да защити САЩ и финансовата им система от заразата на корупцията и от лица, срещу които те имат достатъчно доказателства за корупция. Но тези доказателства са събрани по техни правила. Докладът на Държавния департамент пък преповтаря фактите, каквито са установени в България. Арестите на Борисов, Горанов и Арнаудова бяха определени като незаконосъобразни от български съд. Факт е също, че прокуратурата не направи нищо, за да провери по достатъчно убедителен начин всички твърдения за корупционни действия на поредица от хора.
Въпросът е задаван многократно, но вие – като бивш правосъден министър, намирате ли процесуални пречки за дистанционен разпит на ключови обвиняеми или свидетели като Цветан Василев и Васил Божков?
– Нашият НПК предвижда процедура за действие в такива ситуации, процесуални средства има. Друг е въпросът колко активно се търси начин за прилагането им. Когато първия път публично обясних каква е процедурата по НПК и че липсата на договор за правна помощ не е пречка, прокуратурата направи искане къв ОАЕ за съдействиие за дистанционен разпит на Божков. Нямам информация какво се е случило по-нататък с тази процедура, но процесуален ред има.
В един публичен мултимедиен спектакъл прокуратурата обяви, че прави разработка, която е с размерите на аферата „Уотъргейт“. Виждате ли такива мащаби?
– С нетърпение очаквам резултатите. И то не от пресконференции, СМС-и или други записи. Очаквам резултати с доказателства, събрани по надлежния ред и повдигнати обвинения, внесени в съда. И то обвинения, които да издържат. Колко от шумните пресконференции на прокуратурата са завършили с присъди? Подобни пресконференции не са правосъдие, а политическа дейност.
Господин главният прокурор заговори и за заговор срещу държавата и дори се твърди, че е ходил до Брюксел, за да докладва съмненията си. Чували ли сте аргументи в полза на тази заплаха?
– Заговор срещу държавата звучи помпозно и претенциозно. Прокуратурата е господар на досъдебното производство и държи цялата власт по събиране на доказателства. Фактите трябва да се доказват. Всичко друго е намеса в политическия живот. Главната прокуратура трябва да се замисли за какво данъкоплатците им плащат заплатите. И да престане да срами десетките прокурори, които си вършат работата добре.
Правили ли сте опити директно да запитате главния прокурор защо спъва реформи, които са сериозен ангажимент на България пред ЕС и условие за получаване на средствата по ПВУ?
– Очевидно е, че България трябва да реформира прокуратурата си. Има поредица от осъдителни решения по ЕСПЧ, доклади на Венецианската комисия. Обясненията за отказа от реформи са различни – от това, че никой не иска да му се наруши рахатлъка, до възможни зависимости. Затова са важни политическата воля и обществения консенсус.
Как ще се изправите по темата срещу „Коалиция Магнитски“ – ГЕРБ, ДПС и БСП, които вероятно ще имат общо повече депутати от ПП-ДБ в 49-ото НС?
– В 49-ия парламент трябва без шикалкавене да започнем дебата за конституционна реформа. Ще настояваме тези три партии да изпълнят предизборните си обещания, защото са се обявявали за съдебна реформа. Това е една от темите, по които трябва да се обединяваме, а не разединяваме. Нека спасяването на редник Гешев остане встрани.
Какво следва във времето, ако в пленарна зала не съберете нужните за конституционна реформа 160 гласа? Нови няколко години, в които темата ще се дъвче по телевизионни студия и митинги ли?
– Отлагането на решението е един от тактическите подходи на ГЕРБ и ДПС. Има и много мерки на законодателно ниво, които могат да се случат: законопроектът за търсене на наказателна отговорност на главния прокурор и подобряване на досъдебното производство; нова структура на съдебните такси, което ще разшири достъпа до правосъдие; търговската несъстоятелност… Всичко това са стъпки към присъединяването ни и към еврозоната, и към ОИСР.
Приемате ли проектозакона за търсене на каказателна отговорност на главния прокурор и подобряване на досъдебното производство на Крум Зарков, който джентълменски каза, че е работил много добре с вас по темата?
– Да, този законопроект беше разработен от моя екип в Министерството на правосъдието. Изпратихме го за становище на Венецианска комисия, Крум Зарков и екипът му отразиха препоръките по подобряването му, служебното правителство го одобри и проектът получи много висока оценка от Комитета на министрите на Съвета на Европа. Благодарна съм на министър Зарков и екипа му, че проявиха приемственост.
Вашият коалиционен партньор Кирил Петков предлага съдебна система без главен прокурор. Приемате ли такава конструкция?
– Това е част от конституционния дебат. Дали предложението е добро, зависи от конкретния модел. Няма значение как ще се казва фигурата, която ще отговаря за административното ръководство на прокуратурата. Въпросът е какви ще са правомощията й. От експертна страна, дебатът има много елементи. Добро решение можем да почерпим и от българския исторически опит.
Като хора на реформите приемате ли идеята за свикване на Велико народно събрание, което дори и да се самозакрие, преди това ще разчисти радикално теренът за нужните конституционни промени?
– В едно обикновено Народно събрание можем да извършим достатъчно съществени изменения в конституцията, които да решат структурни проблеми. Свикването на Велико Народно събрание отлага решенията на проблемите. И отваря вратите за решения с неизвестен край.
