Здравейте, г-н Василев. Започваме с горещите теми от деня. Министърът на земеделието подкара трактор във Видин с цел да поведе бунта на зърнарите. Всичко това звучи добре, даже донякъде героично. Въпросът е как обществото да раздели своите интереси между интереса на националния бизнес и интересите на потребителите, след като зърнарите са едни от най-богатите хора в страната? Толкова ли е вредно в кризисна ситуация като сегашната, да има внос на хранителни суровини извън Европейския съюз?
– Аз не мисля, че е вредно. Не мисля и че интересите на бизнеса трябва да се противопоставят на интересите на гражданите, които в случая са и потребители. Това, което ние направихме миналата година, е безпрецедентна подкрепа за нашия бизнес. Използвахме всички възможности, които ни се даваха – и покрай кризата с Украйна, и покрай COVID-кризата – за да осигурим достатъчно подкрепа, така че и животновъдството, и растениевъдството да се справят с по-високите цени на фуража. Сега цените се нормализират и зърното, което е останало от миналогодишната реколта, трябва да бъде продадено преди юли, т.е. преди жътва. Нормално е цената да тръгне надолу.
Вижте първата част от интервюто с Асен Василев:
Това е интересно от гледна точка на потребителите: складовете са пълни със зърно, а цената на хляба не пада.
– Защото хлебарите най-вероятно са купили зърно на предварителни договори, когато цените бяха по-високи. Но сега, като почнат да купуват по-евтино зърно, до месец- месец и половина цената на хляба също ще започне да пада. Аз разбирам защо част от зърнопроизводителите протестират, но истината е, че както миналата година имаше свободен пазар и те вдигнаха цената до 800 лева на тон, нито един производител не излезе да протестира. Така и сега, когато цената на международните пазари е надолу и се внася зърно, по същите причини те няма защо да протестират.
Между другото нормално ли е украинското зърно, където няма евросубсидии, да е по-евтино от субсидираното зърно от Златна Добруджа?
– Аз съм сигурен, че и на украинското, и на българското зърно себестойността е значително под цената, която се иска. Тоест – тук не става въпрос колко струва зърното, за да се произведе. Въпросът е, че украинците са готови да го реализират с по-голяма отстъпка, отколкото българските търговци на зърно. Не мисля, че някой ще загуби повече, отколкото е похарчил за производството на зърното.
Като казахме „зърно“, газ върви надолу, ток върви надолу, горивата също вървят надолу, инфлацията обаче не мърда от февруарските 16 процента. Защо е това?
– Според мен причините са две. Едната е, че в България има доста непазарно поведение и даже картелизация на места – било на производители, било на търговци – и в това отношение Комисията за защита на конкуренцията не си върши работата. Знаете, че миналата година, когато цената на олиото стигна 7 лева, ние сезирахме КЗК. Днес – една година по-късно, те още са доникъде с проверката. А цената олиото падна обратно драстично. Такова движение на основен продукт, който зависи от реколта на реколта, не се променя драматично от ден за ден. Това означава, че някъде по веригата е имало картел. Поне за мен е така, но трябва да бъде доказано с документи и КЗК е органът, който трябва да го направи. И другото, което го има е, че когато паднат цените на енергоизточниците, примерно, ще минат може би два-три месеца, докато това намаление се отрази надолу по веригата. Но тук истинският въпрос дори не е толкова за цените. Цените в България ще бъдат горе-долу каквито са в Европа – плюс-минус 15% за транспортни разходи и т.н. В момента ние внасяме 70% от месото, половината зеленчуци и половината яйца. И, като отидем да си купим месо от Германия или от Дания, ни го дават на цените, на които продават във Франция. Ако нашите производители произвеждат тук и ние изнасяме – те пак ще се огледат из европейските пазари и… ще ни продават на такива цени, на каквито продават в Германия. Минус транспортните разходи. Така че европейските цени са тук.
Значи ще трябва да заговорим за доходите ни.
– Нашата истинска битка е точно тази – да имаме европейски доходи. Това беше във философията и на актуализацията на бюджета миналата година. Видя се, че работи, защото направихме най-високия икономически ръст през последните 15 години, изключая възстановяването от COVID-19, когато през 2021 г. беше всъщност най-високият ръст. През 2022 г. направихме почти 4% ръст на икономиката и оглавихме редица хубави класации в Европейския съюз: бяхме първи по ръст на износа, втори по ръст на индустриалното производство, първи по ръст и на заплатите в Европейския съюз. Така че, за да станем нормална Европейска държава с нормални европейски доходи, това трябва да бъде задържано поне няколко години подред. Т.е. най-бързо да растат нашите доходи, защото най-бързо расте нашата индустрия и износ.
Навлизаме в зоната на финансите. „Има рекордна събираемост“, заяви президентът неотдавна. Това изказване бе диаметрално противоположно на онова, което вие казвате – проблемите в този сектор са от недосъбиране на това, което трябва да събере държавата. Но президентът казва: „Финансовото министерство държи стабилни държавните финанси.“
– Думите му са в директно противоречие с тези на финансовия министър, назначен от този президент. Министър Росица Велкова каза, че има големи проблеми със стабилността на финансите. Даже, ако си спомняте, държавата беше във фалит един следобяд, а на следващата сутрин същият министър отмени фалита. Истината е, че последните официални данни – за януари 2023 г. – публикувани в сайта на Министерството на финансите, показваха много притеснителен спад в събираемостта на ДДС – специално от страната. При 16% инфлация и 4% ръст на икономиката – събираемостта на другите данъци се беше вдигнала с около 19-20% (в това число на ДДС от вноса), докато събираемостта на ДДС в страната беше паднала със 17% към края на януари. Данните, които се публикуваха, към края на февруари, за първи път от много години показват отрицателно салдо. Това не се дължи на ръста на разходите – той е горе-долу, колкото е инфлацията, плюс икономическия ръст – около 20 процента. Но ръстът на приходите не е там – при ръста на приходите се казва – уникална събираемост, а ръстът на приходите е 9% при 16% инфлация.
Това не е ли в нарушение на Закона за публичните финанси? Не е ли нарушение, че през февруари имаме бюджетен дефицит, а Министерството на финансите продължава да харчи колкото преценява, а не колкото е събрало?
– Трябва да се огледа внимателно за какво са похарчени парите, тъй като Законът за публичните финанси дава няколко изключения за предварително одобрени програми и т.н. Така че това не е задължително нарушение на Закона за публичните финанси, но със сигурност показва, че разходите не растат по-бързо от инфлацията и икономиката. Но приходите не растат със същото темпо, т.е. има проблем с приходната част. Отговорът на въпроса колко е голям той ще го научим чак когато излязат детайлните разбивки за събираемостта през март. Така че наистина според мен има проблем и то-конкретно в НАП и в „Митници“, но там събираемостта трябва да се огледа детайлно – перо по перо, данък по данък, за да се види динамиката в дълбочина и да се прецени дали това се дължи на някаква промяна на икономическата активност или примерно на повече износ, както казват в Министерството на финансите – съответно по-малка събираемост от ДДС, защото, като изнасяш стоката, не плащаш, но то зависи закъде изнасяш. Ако изнасяш извън Общия пазар, нещата не стоят така. Плюс това, срещу този по-голям износ най-вероятно стои повече внос. Така че нещата би следвало да се уравновесят. Знаете, че през 2021 г., когато аз влязох за първи път като финансов министър и променихме ръководствата на НАП и „Митници“, за седемте месеца на служебното правителство – от май до декември – реализирахме 8 млрд. лв. повече приходи, отколкото беше заложено в плана на Министерството. Така че приходните агенции не са работили на максималния си капацитет. Ние ги заварихме да работят с 18% по-малко.
Според Вас какво означава свръхпечалба? Не е ли това лексика, която май употребявахме преди двадесетина години и повече…
– Вие знаете, че ние сме поели ангажимент и го спазихме миналия път, и ще го спазим и този. И той е да не пипаме данъчните ставки – т.е. да не се повишават данъците. Според мен данък свръхпечалба е абсолютно излишен и вреден за страната. Повишаването на ДДС е пък още по-вредно. Така че данъчните ставки не трябва да се пипат. Данъците трябва да се събират и като се съберат – чак след това трябва да видим дали нещо трябва да се пипа. Според мен не трябва и това го доказахме. Ние минахме през много тежка криза – и енергийна, и кризата с войната. В най-кризисната година не пипнахме данъчните ставки и нещата успяха да се случат. Така че сега, когато тези кризи са вече зад гърба ни, тепърва да започваме да пипаме данъчните ставки, според мен е абсолютно неразумно и излишно.
Тази идея не влиза ли отново в противоречие с цитирания Закон за публичните финанси? Защото, доколкото знам, при започване на годината без бюджет, приходи се събират по старите закони.
– Големият проблем на тези данъци – вдигането на ДДС и правенето на свръхпечалба е, че ние допълнително натоварваме фирмите, които си плащат данъците. Вместо да отидем и да съберем данъците от онези, които не ги плащат и които са в сивата икономика. Това е истинската битка, там е резервът за събираемост в държавата. Знаем, че имаме 30% сива икономика, така че хайде първо оттам да си съберем данъците, преди да почнем да товарим нормалните и бели фирми с допълнителни данъчни ставки.
(Следва продължение)
