Обезлесяване в Амазония
Справянето с изменението на климата ще наложи промяна в отглеждането на храните и на начина, по който се храним
Промяната на начина, по който се храним, се очертава като втори стълб в борбата срещу изменението на климата, заедно с декарбонизирането на нашите източници на енергия, пише Люба Зарски, професор по международна екологична политика в Института за международни изследвания “Мидълбъри” в Монтерей, Калифорния.
Според неотдавнашен доклад на Организацията на обединените нации по прехрана и земеделие, или ФАО, глобалната хранителна система причинява цели 31 процента от глобалните емисии на парникови газове. По държави най-големите източници на емисии от селско стопанство са Китай, Индия, Бразилия, Индонезия и Съединените щати.
Емисиите от селското стопанство произтичат от
три части на веригата на хранителната система:
всички дейности нагоре и надолу по веригата на доставки преди и след производството на храни, като например производство на торове, обработка на храни, опаковане, транспорт, търговия на дребно, потребление в домакинствата и изхвърляне на хранителни отпадъци; реалното производство на култури и добитък, включително използването на енергия във фермата; и промените в земеползването за създаване на култури и пасища, които освобождават въглерод, съхраняван в горите и торфищата.
В различните страни варира това колко допринася за емисиите всяка част от хранителната система. Както може да се очаква, промяната в земеползването е основният източник в Бразилия и Индонезия. Унищожаването на големи участъци от гората на Амазонка за производство на соя и говеждо месо е добре документирано, както и опустошителното въздействие на
производството на палмово масло
върху горите и торфищата в Индонезия. Обезлесяването не само освобождава маси от складиран въглерод, но също така унищожава местообитанията за растения и животни. Всъщност хранителната система е най-големият двигател на загубата на глобално биоразнообразие.
В Китай и САЩ емисионният отпечатък от селското стопанство е грубо разделен между производството на храни и веригата за доставка на храни. И двете страни имат големи агропроизводствени мощности, включително синтетични торове и преработка на храни, и двете отделят големи площи земя за растениевъдство и животновъдство. На селското стопанство се падат 11 процента от общите емисии на парникови газове в САЩ и 12 процента в Китай.
Главният виновник е месото,
особено телешкото. Проучване на Световния институт за ресурси установи, че “говеждото изисква 20 пъти повече земя и отделя 20 пъти повече емисии на парникови газове на грам ядлив протеин, отколкото обикновените растителни протеини като боб”. Кравите и другите преживни животни като овцете растат бавно и се нуждаят от много по-голямо количество фураж за единица протеин, отколкото свинете, домашните птици, рибата и бобовите култури. Това означава, че е необходимо голямо количество земя за изхранването им, както за паша, така и за отглеждане на фуражни продукти, предимно соя. Разширяването на пасищата за производство на говеждо месо е най-големият двигател на глобалното обезлесяване, отговарящ за почти половината от него. Производството на соя е на трето място. Повече от три четвърти от соята, отглеждана в световен мащаб,
отива за храна на добитък
за производство на говеждо и млечни продукти.
САЩ са най-големият производител на говеждо месо в света и вторият по големина производител на соя, 70 процента от която отива за храна на говеда и други животни. Според една оценка “страната на кравите” — пасищата и обработваемите площи, предназначени за едър рогат добитък — заема над 40 процента от земната маса на 48-те континентални щата (без Аляска и Хавай).
От парниковите газове, генерирани от селското стопанство в САЩ, 90 процента са метан и азотен оксид, и двата тясно свързани с говеждото и други животни. Повече от половината идват от лошото ползване на почвата, включително масовото прилагане на азотни торове върху култури като соя и царевица. Друга трета от емисиите в САЩ идва от
“чревна ферментация”,
т.е. интензивно изпускане на метанови газове от кравите. За разлика от това въглеродните емисии от горива и електричество представляват само 10 процента от отпечатъка на парникови газове в земеделието на САЩ.
Метанът и азотният оксид оказват много по-голям удар върху изменението на климата, отколкото въглеродът. Метанът е сравнително краткотраен, но за период от сто години неговият “потенциал за глобално затопляне” е почти 30 пъти по-голям от този на въглерода. Потенциалът на азотния оксид за глобално затопляне е 283 пъти по-голям от този на въглерода.
В допълнение към освобождаването на азотен оксид, азотните торове убиват почвените микроорганизми и допринасят за загубата на въглерод, съхраняван в почвата, докато оттичането на торове
замърсява повърхностните и подпочвените води.
В Мексиканския залив оттичането на торове и оборски тор от ферми в Големите равнини създаде голяма и нарастваща мъртва зона в устието на река Мисисипи.
Огромните щети от конвенционалната хранителна система не се ограничават само до екологичните щети и включват отрицателни въздействия върху човешкото здраве и невероятна жестокост към животните. Но те не се отразяват в потребителските цени на храните. Всъщност все повече и повече тези разходи са скрити. Преди петдесет години един килограм говеждо струваше 7 долара по днешни цени. Днес говеждото струва около 4,80 долара за фунт. Проучване на фондация “Рокфелер” установи, че американците харчат малко над 1 трилион долара годишно за храна, въпреки че “истинската цена” е 3 трилиона долара.
Следва продължение
