Бъдещето е в лабораторно отгледаното месо
Правителствата ще трябва да инвестират сериозно в алтернативни протеини и да премахнат огромните субсидии, които предоставят за месото
Как могат правителствата да стимулират трансформацията на нещо толкова голямо и сложно като глобалната хранителна система като цяло и производството на говеждо месо в частност, за да намалят въздействието им върху климата? Две са посоките на действие.
Първата е да се стимулират практики, които дават приоритет на здравето на почвата, особено в земеделското и животновъдното производство. “В продължение на 60 години посланието… предадено на фермерите в Съединените щати, е, че трябва да произвеждате повече”, каза министърът на земеделието на САЩ Том Вилсак в неотдавнашно интервю. Това, което е необходимо сега, е промяна на парадигмата към
устойчивост над количеството.
Правителствените програми в миналото са подкрепяли най-добрите екологични практики за увеличаване на местообитанията, защита на водосбори и смекчаване на ерозията. Но в съответствие с обещанието си да постигне нулеви нетни емисии до 2050 г., както и 30-процентно намаляване на емисиите на метан до 2030 г., администрацията на Байдън засили подкрепата за “климатично интелигентно земеделие”. Законът за намаляване на инфлацията заделя 20 милиарда долара за пет години за техническа и финансова помощ за по-устойчиво селско и горско стопанство, включително поглъщане на емисии в почвата.
Има доказателства, че интелигентните спрямо климата, наричани още регенеративни практики
увеличават доходите на фермерите
в дългосрочен план чрез повишаване на здравето на почвата и производителността на културите. “Това е една от основните причини да прилагаме интелигентни практики за климата”, казва Вилсак в интервюто.
Въпреки че в крайна сметка може да бъде също толкова или дори по-доходоносен от конвенционалното земеделие, преходът към климатично интелигентно земеделие отнема време и пари, което предизвиква съпротива от страна на някои фермери. Като се има предвид неотложността на климатичната криза, това може да е аргумент правителствата да наложат интелигентни по отношение на климата практики.
Въпреки ползите от климатично интелигентното земеделие то не може напълно да се справи с основното климатично предизвикателство на глобалната хранителна система: голямото и
нарастващо производство и потребление на месо.
Затова е необходима промяна в хранителния режим.
Следователно втората посока на действие е да се увеличат инвестициите на държавата и частния сектор в алтернативни източници на протеини. По-високите доходи в развиващите се икономики водят до глобално разширяване на консумацията на месо. Алтернативните протеини могат да помогнат за по-ефективно и устойчиво посрещане на това търсене.
Алтернативните протеини са протеини, произведени от растения, се култивирани от животински клетки или добити чрез процес на ферментация. Все още в силно иновативна фаза, алтернативните протеинови продукти имат за цел да имат също толкова добър или по-добър вкус от животинските продукти, като същевременно
струват също толкова или по-малко.
Някои ранни продукти имаха известен пазарен успех и множество стартъпи по света работят за пускането на заместители на месо и риба.
Инвестициите на частния сектор в алтернативни протеини се изстреляха до над 3 милиарда долара през 2020 г., три пъти повече от 2019 г. Но са необходими много повече пари, особено в технологичните изследвания, развитието на пазара и обучението на потребителите. Инвестициите в публичния сектор са от решаващо значение – и те започнаха. През 2020 г. ЕС отпусна 3 милиона долара за развитие на технологията и пазара за “култивирано” месо на клетъчна основа.
За да се случи това, алтернативните протеини ще трябва да постигнат ценови паритет с животинските протеини, твърди привърженикът на устойчивата храна Джейсън Скорс. И това ще изисква от правителствата както да инвестират сериозно в алтернативни протеини, така и да премахнат огромните субсидии, които предоставят за месото.
“Това е същата игра като възобновяемата енергия
– ми каза Скорс, който ръководи Центъра за синя икономика в института “Мидълбъри”. – Преди 30 години технологиите за възобновяема енергия бяха много по-скъпи от изкопаемите горива. Днес те са не само по-чисти – те са и по-евтини.” Някои големи компании, като Tyson Foods, вече смениха марката си от компания за “месо” към компания за “протеини”. Но, смята Скорс, правителствата трябва да се намесят и да инвестират в ускоряване на прехода, както направиха със слънчевата и вятърната енергия. Миналия октомври холандското правителство обяви инвестиция от 60 милиона евро в протеини на клетъчна основа. В САЩ Министерството на земеделието отпусна безвъзмездна помощ от 10 милиона долара на изследователи от университета “Тъфтс” за разработване на клетъчно базирано месо. През ноември Администрацията по храните и лекарствата на САЩ за първи път одобри клетъчно базирано месо, от пиле, за продажба в Съединените щати. Трансформацията на хранителната система е огромна, сложна и дългосрочна задача. Добрата новина е, че започна.
