Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към февруари 2023 г. е отрицателно в размер на 190,9 млн. лв. (0,1 % от прогнозния БВП) и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 300,1 млн. лв. и превишение на приходите над разходите по европейските средства в размер на 109,2 млн. лева. Това отчитат от Министерството на финансите на база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет.
За сравнение, за първите два месеца на 2022 г. бе отчетен излишък в размер на 713,3 млн. лв., което означава, че на годишна база бюджетното салдо за периода се влошава с 904,2 млн. лева. Изпреварващият ръст на разходите е основният фактор за влошаването на бюджетната позиция спрямо първите два месеца на предходната година. Докато приходите по КФП нарастват с 18 на сто, при разходите се отчита ръст от 32,2 на сто, което съответно води до превишение на разходите над приходите за периода.
В номинално изражение разходите нарастват спрямо първите два месеца на миналата година с 2 346,1 млн. лв. (32,2 %), като при отделните разходни показатели най-значително нарастват разходите за пенсии, които се увеличават със 715,7 млн. лв., както и разходите за субсидии (с 687,3 млн. лв.), разходите за издръжка (с 421,1 млн. лв.), разходите за персонал (с 383,8 млн. лв.) и други. Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, включително промени в пенсионната сфера, действащи програми за изплащане на компенсации на потребителите на електрическа енергия, разплащане на задължения по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, влезли в сила увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други.
Приходите, помощите и даренията по КФП са в размер на 9.45 млрд. лева.
Постъпленията нарастват с 1.44 млрд. лв. спрямо отчетените към февруари 2022-а. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално с 1.43 млрд. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са повече с 15,3 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на миналата година.
Общата сума на данъчните постъпления по КФП, включително приходите от осигурителни вноски, възлиза на 7.55 млрд. лева. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 1.23 млрд. лв. спрямо отчетените за същия период на година по-рано, като формират 79,9 процента от общите постъпления по КФП за периода. Приходите от преки данъци са в размер на 803,4 млн. лв., като нарастват с 94,8 млн. лв. спрямо отчетените към февруари 2022-а. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 3.71 млрд. лв. (ръст от 296,4 млн. лв., 8,7 % спрямо отчетените към февруари 2022 г.), като приходите от ДДС са в размер на 2.74 млрд. лв. (ръст от 10,7 % спрямо отчетените към февруари 2022 г.), от акцизи възлизат на 907,3 млн. лв. (ръст от 4,6 % спрямо същия период на миналата година), а тези от мита са в размер на 58 млн. лв. (спад от 12,5 % спрямо отчетените към февруари 2022 г.). Върху приходите от ДДС през 2023 година оказва влияние намаление на ставката на 9 % от второто полугодие на миналата година за централно отопление и природен газ и въвеждане на ставка 0 % за хляб и брашно, както и увеличението на прага за регистрация по ЗДДС на 100 хил. лева от 1 януари 2023 година. Тези мерки водят до загуба на приходи от ДДС. Постъпленията от други данъци са в размер на 669,8 млн. лв. (в т. ч. 446,1 млн. лв. целеви вноски във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ от производителите и търговците на електрическа енергия, в изпълнение на § 8 от ПЗР на Закона за прилагане на разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБНЗОК за 2022 г.), което означава, че именно базов ефект в приходите през 2022 г., когато такива целеви вноски не са постъпвали в бюджета, е причината за отчетения ръст от 469,7 млн. лв. в групата на другите данъци. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 2 361,7 млн. лв., което представлява ръст от 369,8 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на 2022 година.
Неданъчните приходи са в размер на 1.51млрд. лв. (ръст от 195,9 млн. лв., 14,9 % спрямо същия период на 2022 г.) и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 388,4 млн. лева.
Разходите по КФП
(включително вноската на България в бюджета на ЕС) към февруари 2023 г. възлизат на 9.64 млрд. лева. За сравнение разходите по КФП към февруари 2022 г. бяха в размер на 7.30 млрд. лева.
Нелихвените разходи са в размер на 9.32 млрд. лв. (ръст от 2.36 млрд. лв., 33,9 % спрямо отчетените към февруари 2022 г.). Текущите нелихвени разходи са в размер на 8.74 млрд. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 575,7 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 4,7 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 35,1 млн. лв. (спад с 1,8 млн. лв., 4,8 % спрямо отчетените към февруари 2022 г.).
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 28 февруари от централния бюджет, възлиза на 284 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на Евросъюза.
Размерът на фискалния резерв към 28 февруари е 15,5 млрд. лв.,
в т.ч. 15,1 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,4 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
